Старата се отдалечи.
Графът заключи в бюрото си документите, които го бяха разгневили толкова много, и тръгна към пътната врата да се качи в купето.
— Към граф Ембарес! — заповяда той на кочияша.
Колата скоро спря пред дома на граф Ембарес. Дон Фернандо нареди да доложат за него и бе приет. Ембарес — все още млад мъж, го посрещна с изискана, но хладна учтивост и предложи кресло, без самият той да се възползва. Това даде основание на граф Де Родриганда също да откаже и остане прав.
— Днес получих писмо от Вас — започна той. Ембарес се поклони в знак на съгласие.
— Но тонът, с който бе съставено, ме озадачи.
— О, той е напълно обясним.
— За Вас може би, но не и за мен. Аз съм учтив с всеки.
— Аз също, когато го заслужава.
Родриганда отстъпи назад.
— Да не би да искате да кажете, че аз не го заслужавам? — запита остро той.
— Не ставаше дума за Вас.
— Но писмото беше адресирано до мен.
— Ала касаеше Вашия племенник.
— Ще ви помоля за разяснение. Каква работа имате с него?
— Въпрос, засягащ честта, тъй като оскърби моята сестра. Поисках да се срещнем с шпаги и той прие поканата.
— Кога трябваше да се състои дуелът?
— Три дни по-късно. За съжаление той не се яви и аз предположих, че за него честта не е от такава важност като един удар с шпага. А навярно е и страхлив. Най-малкото мога да си го помисля.
Родриганда бе потресен до дъното на душата си, но успя да си наложи спокойствие и отвърна:
— Заблуждавате се, графе, и ми се струва, че не е много благородно да се оскърбява един невинен, какъвто се явявам аз в случая. Дължа да ви осведомя, че моят племенник бе принуден да замине до една отдалечена част на страната. При тези обстоятелства човек може да има твърдото намерение да се яви навреме, но при все това да бъде възпрепятстван. На Ваше място бих се осведомил при чичото, преди да дръзна да оскърбя един честен мъж, който не ви е обидил и по чието име няма и едно петънце.
Тези думи направиха впечатление на противника. Той отговори:
— Това, което писах, се отнасяше до племенника!
— Но не ви оправдава. Считайте ме за заместник на племенника. При това положение, щом отправяте към мен думи, предназначени за него, ще ви помоля да отправите към мен и острието на шпагата, предназначено за него.
— Ах! Да не би да възнамерявате…?
— Да приема Вашата покана за дуел от името на племенника си.
— Графе, намерението ми не беше такова — произнесе бързо Ембарес. — Умолявам ви да се оттеглите!
— А аз ви моля да приемете! — отговори Родриганда сериозно.
— Е, добре! Щом толкова настоявате, заставен съм.
— Кога ви е удобно?
— Когато имате време.
— Утре?
— Толкова ли бързате да умрете, дон Фернандо? — запита Ембарес насмешливо.
— Животът ми е в Божиите ръце — отвърна спокойно Родриганда.
— Какво оръжие избирате?
— Като заместник на племенника си, трябва да се придържам към неговия избор — значи шпага. Съгласен съм и с мястото, което е избрал.
— Секунданта?
— Кой сеньор щеше да услужи на племенника ми?
— Викомте Де Лориете.
— Веднага ще ви изпратя този сеньор.
— Ще го чакам.
— След като приключихме, моля да ме освободите.
Дон Фернандо потегли към жилището на Викомте Де Лориете, който беше вбесен от неявяването на Алфонсо. Но отчитайки почтеността на дон Фернандо, заяви, че е съгласен и граф Родриганда се прибра вкъщи.
Целия следобед той писа, а привечер повика вярната Мария Хермоес. Тя мислеше, че отново ще разчепкат въпроса с подмяната на децата, но се излъга.
— Мария — рече той, — ще ти доверя една тайна и ти не бива да я издаваш.
— О, Ваша светлост, разбира се, че ще пазя мълчание — отвърна тя.
— Нали знаеш какво е дуел? Утре заран ще се бия.
— Наистина ли — изплаши се тя. — О, скъпи ми дон Фернандо, не го правете.
— Длъжен съм — отговори той. — Алфонсо приел поканата и малодушно избягал. За да спася честта на името си, трябва да го заместя.
— О, Боже мой, той ще стане убиец на чичо си.
— Едва ли. Аз умея да фехтувам, макар и да не съм скандалджия. Надявам се да остана невредим. За всеки случай обаче изготвих завещанието си…
— Мислех, че отдавна е изготвено! — обади се Мария непреднамерено.
— Да, онова, в което оставям Алфонсо за универсален наследник. Това сега е друго. Недоверието се промъкна в мен и промених разпореждането. Ето новият документ. Ти ще го съхраняваш.