— Аз? Ах, милостиви господарю, аз, бедната жена… — произнесе тя през сълзи.
— Да, ти си вярна и единствената, на която мога да разчитам. Ако утре се върна, ще ми го дадеш обратно. В противен случай ще го връчиш на Председателя на съдийската колегия, който ще предприеме необходимите стъпки. Лека нощ!
Старата поиска да възрази, но той я избута навън, за да не се размекне, което нямаше да му е от полза.
След като напусна графа, Пабло Кортейо се погрижи на първо време да изпрати двамата вестоносци, а после се упъти към жилището си. Той беше вдовец и имаше само една дъщеря от починалата си съпруга. Дъщерята Хосефа беше неговото божество, въпреки че не притежаваше нищо божествено. Имаше висока и мършава снага като баща си, едри кости и недодялани движения. Лицето й бе с восъчножълт цвят, половината от зъбите липсваха, а очите й наподобяваха тези на кукумявка, принудена да ги отвори на дневна светлина. Чертите й бяха ъгловати.
Пабло Кортейо не отиде в кабинета си, а потърси дъщеря си, която лежеше и пушеше цигара в един хамак, провесен в царящата до входа на къщата живителна хладина.
— Ах, папа, какво прави при графа в този необичаен час?
— Получих юмрук между очите — избоботи той.
— За какво стана въпрос?
— За какво друго, освен за Алфонсо.
— Хм! Той все пак е негов племенник!
— Така е. О, да знаеше само старият как стоят нещата! Бих искал да го видя. Разговорът най-напред се завъртя около комарджийския дълг, сетне засегна тази история с дуела, вината за която носиш изцяло ти.
— Аз? — удиви се момичето. — Да не би аз да съм дала повода за дуела?
— Не, но не позволи на Алфонсо да се яви. Страхуваше се за неговия скъп живот, а самият той навярно още повече.
— Какво общо има това с днешната работа?
— Граф Ембарес писа на дон Фернандо. Този пък заговори за уволняване и какво ли не.
— Няма да посмее! — произнесе Хосефа пренебрежително. — Алфонсо не би го допуснал.
— Ха! Графът ще му стегне юздите. Той направо твърди, че аз погубвам неговия племенник.
— Ти не, а аз — рече дамата самоуверено.
— Тук имаш пълно право. Впрочем писмото на граф Ембарес даде резултат, какъвто не съм и помислял. Може би тъкмо това да е нашето щастие: дон Фернандо ще се дуелира вместо Алфонсо.
Хосефа с един скок се намери вън от хамака.
— Кога?
— Не знам, във всеки случай в най-скоро време, защото графът не е свикнал да отлага такива неща.
— Какво би станало, ако бъде застрелян, татко?
— Пронизан.
— О, дуел с шпаги? При тези обстоятелства е още по-опасно.
— Веднага бихме спечелили. Завещанието е изготвено и наследникът е Алфонсо.
— И аз с него! — засмя се девойката.
— Да, и ти с него. О, хитроумен план измисли моят добър брат там, в Родриганда. Искаше да получи за себе си и сина си всичко, а ти и аз — подаяния. Но ние сме го надраснали по хитрост. Ти също ще наследиш, така стоят нещата!
— Любопитна съм какво ще каже Алфонсо за предложението ни.
— Вероятно няма да каже «да».
— Защо не? Намираш ме за недостатъчно красива? — запита Хосефа раздразнено.
— Нямах това предвид — отвърна Кортейо. — Но като стане граф, ще поиска да се ожени за графиня!
— А аз да не би да искам нещо друго? Като ме вземе, ще стана графиня.
— Хм, има някаква логика, но ще падне битка, преди да се съгласи.
— По любов или принуда, Алфонсо ще се съгласи.
— А ако дон Фернандо не загине на дуела?
Хосефа сведе поглед и отвърна:
— Ох, мъже, колко сте слаби духом!
Очите на бащата дълго проучваха лицето й, след което той каза:
— Имаш предвид, че трябва да загине?
— Да.
— Ако не от шпагата…
— … то от нещо друго. Колко време ще трябва да чака човек?
По грозното й лице се изписа някаква демонска алчност.
— Да чака — повтори Кортейо. — Който дълго чака, често остава без нищо.
— Тогава действай! Необходима ли ще ти е моята помощ?
— Може би — отвърна загадъчно той.
— Ах! Вече си стигнал до някакво решение? — попита Хосефа. — Какво е то?
— Още преди да ме повика графът, исках да говоря с теб по този въпрос. Нали прочете писмото на брат ми Гаспарино?
— Да. Графът да бъде погубен?!
— Този план допада ли ти?
— Не съвсем. Не ми се ще дон Фернандо да умре. Ако го оставим жив, винаги ще имаме оръжие срещу Алфонсо и брат ти. Човек не знае как ще се прояви любовта на племенника и брата в различните случаи.
— Имаш право. Можем да го предадем на пиратския капитан Ландола, който тия дни ще бъде тук. Освен това не ми стиска да стана убиец на човек, комуто все пак трябва да сме благодарни за много неща.