— Колко е добре, че притежаваме този парцал!
— Изгори го!
— Не те ли забелязаха, че си бил до писалището? Дойката нищо ли не видя?
— Не. Всичко стана толкова бързо, че навярно си е помислила, че съм напуснал стаята непосредствено след нея.
— В такъв случай няма от какво да се страхуваме. Хубаво! Документът ще бъде изгорен, с което всички грижи отпадат. Сега липсва само Алфонсо.
— Аз ще действам като негов заместник. Така или иначе властите ще се обърнат най-напред към мен като секретар на покойния.
— Как стоят нещата с петната на разложение?
— Все ще се удаде възможност да бъдат нанесени.
— Графът в стаята ли ще остане?
— Не, юридически тя ще бъде недостъпна, докато не бъде отворено завещанието.
— А това кога ще стане?
— Според тукашните закони още днес, за да се види кой е наследникът и кой ще се разпорежда.
— А къде ще бъде положен трупът?
— В парадно легло с балдахин в голямата зала. Правят се необходимите приготовления. Ще бъде тапицирана в черно.
— Ох, колко работа ме чака!
— И мен. Трябва да се погрижа за ковчег и да ръководя всичко останало. Денят вече просветлява. Веднага се залавям за работа.
— Аз също, и то с тази хартия. — С тези думи Хосефа взе плика и съдържанието и се отправи към камината. Огънят ярко лумна.
След няколко часа Кортейо бе повикан при лекаря.
— Вие сте секретарят на дон Фернандо? — запита го той. — Всички негови дела от Вас ли бяха ръководени?
— Точно така.
— В такъв случай ви заявявам официално, че графът действително е мъртъв.
Кортейо даде вид, че е потресен.
— Как е възможно! — изплака той.
— Аз също го смятах за невъзможно, но в крайна сметка бях принуден да повярвам.
— И казахте тетанус?
— Да. При нашия южен климат и най-малкото нараняване може да предизвика тетанус и да доведе до смърт.
— Ужасно! Сеньор, ще разрешите ли да вдигнем трупа оттук? До половин час ще се яви представител на властите, за да уреди наследствените дела.
— Кой ще стане наследник?
— Дон Алфонсо, предполагам.
— Вие присъствахте ли, когато покойният сега граф състави завещанието си?
— Да.
— Значи предположенията ви могат да се приемат като нещо сигурно. Бихте ли ме препоръчали на благосклонността на дон Алфонсо? Аз винаги се радвах на доверието на дон Фернандо.
— Ще сторя всичко възможно, сеньор! — отвърна Кортейо.
— Сега ще издам смъртния акт за властите, но си запазвам правото за още един преглед на трупа, преди да бъде погребан.
— Дори ви моля, сеньор.
Още не бяха отнесли трупа и съдебните лица се появиха. Старата дойка трябваше да се отстрани, остана само Кортейо като бивш заместник на графа.
Дон Фернандо беше депозирал при властите първото си завещание и сега то бе отворено. Установи се, че дон Алфонсо е единственият наследник. По-нататък се препоръчваше на наследника да задържи на служба секретаря, комуто впрочем се падаше значително състояние. Беше помислено и за цялата прислуга, но това щеше да се доведе до знание след погребението.
— А къде е граф Алфонсо? — запита оповестителят на завещанието, който беше самият председател на съдийската колегия в Мексико.
— В една далечна хасиенда.
— Кога ще се върне?
— Може би днес, най-късно до няколко дни.
— Пратете веднага да ме уведомят за пристигането му, сеньор Кортейо! Ще го посетя и ще уговоря какво е необходимо да се направи. Засега ви упълномощавам да се погрижите за погребалната церемония според волята на завещанието, както и за всичко останало. Къде са книжата на покойния?
— В книгохранилището и тук.
— А парите, ценните книжа и тям подобни?
— В това писалище.
— Това обстоятелство ме принуждава да запечатам целия апартамент на дон Фернандо. А вие съблюдавайте за целостта на печатите!
Кортейо кимна и отвърна:
— Ще ви помоля преди това да ми отпуснете сумата, необходима за погребението. Ще държа отчетност.
— Ще я имате.
С това всичко бе уредено, трупът отнесен в залата и стаите на графа запечатани.
Осма глава
Фалшивият наследник
С напредване на деня новината за смъртта на обичания от всички граф Фернандо се разпространи из целия град. Разбра се, че е получил раната при дуел и всяко знатно семейство изпрати съболезнователна картичка.
Кортейо прекара продължително време край мъртвеца, но едва следобед му се удаде да нанесе петната. Станаха толкова сполучливи, че и познавач би се заблудил. А когато лекарят дойде на другия ден да прегледа трупа за последен път, още с първия поглед върху тях даде разрешение за погребение.