— Но как се озовахте толкова далеч насам, до Рио Гранде?
— Хм, това е нещо, за което не мога да говоря.
— Значи тайна?
— Може би тайна, а може би само една голяма детинщина.
— Възбуждате любопитството ми.
— Добре, няма да ви подлагам на изтезания — засмя се Антон Унгер. — Касае се ни повече, ни по-малко за изваждането на едно огромно съкровище.
— Какво представлява това съкровище?
— Състои се от скъпоценни камъни и благородни метали, събрани в древни индиански времена.
— И къде се намира?
— Още не зная.
— Ах, това е неприятно! Но къде все пак сте чули за съществуването на това съкровище?
— Високо горе, на север. Имах щастието да окажа няколко не съвсем маловажни услуги на един стар индианец и на смъртния си одър за благодарност той ми довери тайната.
— И не ви е казал най-главното, а именно къде се намира?
— Каза ми, че трябва да го търся в Мексико, в провинция Коауила, и ми даде една карта с ориентири.
— И кои местности обхваща тази карта?
— Не зная. Тя наистина съдържа планински вериги, долини и реки, но нито едно име.
— Това действително е странно. Шош-ин-лайт, главатарят на апачите, посветен ли е в тази работа?
— Не.
— И все пак той, изглежда, ви е приятел?
— Да, в пълния смисъл на думата.
— А с мен споделяте тайната, при все че се видяхме едва днес?
Унгер погледна със сините си очи красивата мексиканка и отвърна:
— Има хора, пред които на човек му се струва, че не би могъл да има тайни.
— И вие причислявате към тях и мен?
— Да.
Ема се изчерви и му подаде ръка с думите:
— Не се заблуждавате. Ще ви го докажа, като на свой ред ви поверя едно сведение за тази ваша тайна, сеньор.
— Дори бих ви помолил — отвърна той изненадано.
— Познавам един човек, който също се домогва към това индианско съкровище.
— Ах? Кой е той?
— Нашият млад патрон, граф дон Алфонсо де Родриганда и Севиля, племенник и наследник на бездетния граф Фернандо.
За да издири съкровището, той е отседнал понастоящем при моя баща.
— Какво знае за съкровището?
— О, всички ние знаем, че предишните владетели на страната са скрили съкровищата си, когато испанците завладели Мексико. Освен това има места, където се намира злато и сребро в големи количества. Хората наричат такива находища бонанза. Индианците знаят местонахожденията, ала предпочитат да умрат, отколкото да поверят тайната на някой бял.
— И все пак някой се е доверил на този дон Алфонсо?
— Не. Ние живеем в хасиендата дел Ерина, а има едно предание, че в нейна близост се намира пещера, в която мищеките са скрили своите съкровища. Много хора са търсили тази пещера, граф Алфонсо също хвърли доста усилия, но никой не я е открил.
— Къде се намира хасиендата дел Ерина?
— На малко повече от един ден път оттук, край планинските склонове на Коауила. Ще я видите, защото се надявам, че ще ни придружите дотам.
— Ще ви напусна едва когато се намирате в безопасност, сеньорита!
— Но нали и тогава няма да си тръгнете веднага, а ще ни погостувате, сеньор?
— Тъкмо вашата сигурност изисква да ви напусна скоро. Убеден съм, че няколко команчи тайно ще ни следят. Те ще искат да ни нападнат и си отмъстят. Затова ние с Мечешко сърце ще обикаляме около хасиендата на разузнавателни походи.
— Не се ли страхувате, че команчите биха могли да ни настигнат до хасиендата?
— Не, не се страхувам. Помислете, червенокожите са в състояние да ни преследват само докато е достатъчно светло и могат да различават следите ни, а ние ще яздим и в тъмнината. Това ще ни даде няколко часа преднина, която индианците е невъзможно да наваксат. Но да се върнем при кралското съкровище! Значи никой не знае къде да търси пещерата?
— Поне никой бял.
— Тогава някой индианец?
— Да. Има един, който знае къде се намира съкровището на кралете, а може би са дори и двама. Текалто е единственият потомък на някогашните владетели на мищеките, те са му завещали тайната. Каря, която язди до вожда на апачите, е негова сестра и е невъзможно той да не е споделил тайната с нея.
Сега Унгер огледа индианката с по-голямо внимание отпреди.
— Тя дискретна ли е?
— Така мисля — отвърна мексиканката. После добави усмихнато: — Хората наистина казват, че дамите са дискретни само в един пункт.
— И кой е този пункт, сеньорита?
— Любовта.
— Охо! Възможно е да имате право — пошегува се той. — Мога ли да узная дали Каря вече е стигнала до този пункт?