По лицето му пробягна жестока подигравка.
— Caramba, да, сега си спомням щурата ти шега. Да се надяваме все пак, че е приключила!
— Приключила? Дори и през ум не ми минава такова нещо! Времето за отговор на въпроса ми, както ти заявих, бе до връщането на татко. Срокът изтече. Как стоят нещата?
— Тъй, чуй тогава отговора ми: Ще се оженя за която аз пожелая, ала не за теб, никога за теб, никога!
Алфонсо очакваше Хосефа да се разфучи, но това не стана. Сигурна в козовете си, тя остана спокойна, единствено усмивката й бе сурова, когато отвърна:
— И все пак ще се ожениш за мен!
— Не ставай смешна! Досещам се за кроежите и доводите, които искаш да изтъкнеш. Но те не чинят нищо.
— Тук се заблуждаваш, много по-добри са, отколкото мислиш.
Алфонсо изгледа с превъзходство ъгловатото лице с очи на кукумявка.
— Ще бъда принуден да те направя графиня Де Родриганда под угрозата да издадеш, че не съм Родриганда?
— Да — съгласи се тя.
— Отново те моля, не ставай смешна! Разсмива ме това оръжие, защото означава да се обърнеш против самата себе си, против баща си. Та нали сте ми съучастници?
— Първо ще трябва да се докаже. А на теб ще ти е малко трудничко да го сториш. Какво би било обаче, ако второто завещание бе все още налице?
Алфонсо се изсмя подигравателно.
— Само че е изгорено.
— Там е работата, че не е — отвърна тя с триумф, който разклати неговата самоувереност.
Секретарят също бе слисан.
— Какво, нима не си го изгорила, Хосефа? — запита я.
— Видя ме да изгарям лист вестник — захили се тя. — Ох, вие, умни мъже? А ти, татко, искаше да унищожиш завещанието, без да си даваш сметка какво отлично оръжие е то срещу този така наречен граф Алфонсо Де Родриганда и Севиля.
— Охо, действително майсторски ход! — възкликна Кортейо.
— Къде е? — обърна се грубо към братовчедка си Алфонсо.
Хосефа потупа победоносно джоба на дрехата си. Очите на Алфонсо проблеснаха коварно. Каза й:
— Покажи го, иначе не вярвам!
— Ето, гледай! — извика Хосефа и бръкна не само в единия, а и в двата джоба.
Алфонсо съзря документа в лявата й ръка и тутакси посегна да го накъса. В същия миг обаче срещу му блесна камата, която бе извадила от десния си джоб. Той се отдръпна стъписан и възкликна:
— Caramba, да ме намушкаш ли искаш?
— Не — ухили се тя, — а ти не се сърди, че защитавам имуществото си.
— Имуществото си? — кипна графът. — Завещанието принадлежи на мен!
— Не. Предназначено е за председателя. И кълна се във вси светии, че ще го получи, не се ли сгодиш писмено за мен преди отпътуването си.
— Какво безсрамие! — даде воля на яростта си Алфонсо.
— Нима епитетите ти стара и грозна не бяха безсрамие?
— Ти няма да стигнеш до крайности!
— О, ще стигна със сигурност. Можеш да бъдеш уверен в това, а се надявам, че и татко ще ме подкрепи.
— Съвсем сигурно — даде да се разбере баща й. — Завещанието в нашите ръце е оръжие, на което не можеш да противостоиш. За нас ти си оставаш малкият граф Алфонсо Де Родриганда и само дяволът знае, че си бил подменен. Аз ще изгоря кореспонденцията си и бих искал да видя какво ще предприемеш, та да обърнеш оръжието срещу мен!
— Изнудвачи, това сте вие двамата! — кресна Алфонсо.
— Възможно е. Но нямам желание да работя за един неблагодарник. Извършеното от нас изисква своето възнаграждение. От моята ръка ти получи неизмеримите имоти на Родриганда в Мексико. От само себе си се разбира, че ние се включваме в играта, като се ожениш за Хосефа.
— По-скоро за дявола бих се оженил!
Хосефа пристъпи към него.
— Това последното ти решение ли е?
— Да.
— Хубаво!
Само тази дума изрече, обърна се и закрачи към вратата. Алфонсо разбра, че възбуденото момиче се кани сериозно да изпълни намеренията си. Обхвана го страх.
— Стой, къде отиваш?
— При председателя — спря се тя.
— Мътните да те вземат! Наистина ли си въобразяваш, че ще бъдеш щастлива като моя жена?
— Да. Ти ще бъдеш свободен във всяко отношение. Моето желание е да стана графиня Де Родриганда.
— Но това изобщо не върви! Какво ще каже граф Мануел, ако се оженя мимо волята му за дъщерята на секретаря на брат му!
— Нищо подобно не искам от теб. Сватбата можеш да отложиш и след смъртта му, ала сега ще ми дадеш писмена декларация, че съм твоя годеница.
Алфонсо се замисли.
— Ще дадеш ли завещанието срещу тази декларация?
— Не. Ще ти го дам едва след сватбата ни. Срещу декларацията обаче ще получиш свободата си и можеш да заминеш накъдето ти видят очите.