Галопът на мулето все му се струваше твърде бавен. Непрекъснато го подтикваше да увеличава бързината си и когато слънцето потъна зад западните възвишения, той навлезе в село Родриганда.
То имаше далеч по-добър и приветлив вид от обичайния за испанските села. Улиците бяха широки и чисто поддържани, а къщите поглеждаха подканящо с блестящите си прозорци от добре гледани цветни градини. Това бе знак, че граф Мануел Де Родриганда и Севиля не е само господар за своите подчинени, а по-скоро баща, който мисли за тяхното щастие и добруване.
Стернау попита един от срещнатите за жилището на Миндрело и бе упътен към последната къщичка на селото. Там скочи от животното и влезе. Семейството на Контрабандиста тъкмо бе седнало край скромната вечеря.
— Тук ли живее Миндрело? — запита Стернау.
— Да, сеньор, това съм аз — отвърна мъжът и се надигна. Имаше силната набита фигура на трудов човек, а откритото лице бе неговата най-добра и сигурна препоръка.
— Познавате ли компаньонката на контеса Де Родриганда?
— Как се казва? — попита испанецът с напрегнато лице.
— Розета.
— Санта Мадона от Кордова, да не би да сте доктор Стернау от Париж?
— Аз съм.
Тогава всички членове на семейството се надигнаха и протегнаха радостно ръце към Стернау за добре дошъл. Дори малките се престрашиха и последваха със засмени личица примера на възрастните.
— Добре дошъл, сърдечно добре дошъл! — извика Миндрело. — И все пак идвате навреме. Милостивата контеса, исках да кажа добрата сеньорита Розета, бра голям страх.
— Беше ли графът днес опериран?
— Не, още не. Контесата дълго моли и умолява, докато най-сетне бе отложено. Но утре това сигурно щеше да се случи. Контесата беше убедена, че ще дойдете, сеньор.
— Значи знае за писмото, което ми писа компаньонката, сеньорита Розета?
— Да, хм, разбира се, знае — отвърна испанецът с известно смущение. — А ние, сеньор, днес ви приготвихме една малка стаичка там горе на фронтона, с поглед към цветята. Ще ви заведа и същевременно ще ви бъде поднесена вечеря, преди да е дошла сеньоритата.
— А мулето?
— Ще има подслон и фураж при моя съсед, докато се установите в замъка. Бихте ли ме последвали, сеньор?
Миндрело отведе Стернау по тясна стълбичка до ниска, но извънредно чисто поддържана стаичка, чийто таван лекарят достигаше с глава. Скоро бе донесена вечерята, по време на която Стернау с наслада спираше поглед на великолепния изглед на замъка, откриващ се от прозореца.
Строен още по времето на маврите, той представляваше могъщ паралелепипед, коронован с живописни куполи, който въпреки масивността на високия, надълго разтеглен фон, се извисяваше толкова лек и ефирен, сякаш бе съставен от стройни минарета, украсени с венчелистчета от роза. На тази пръскаща надалеч отблясъци постройка ефектно контрастираше окръжаващата я гора от коркови дъбове. Онзи, който погледнеше замъка сега, когато гаснещата вечерна заря хвърляше над него вълшебния си мастилен воал, мислено се пренасяше, в онези местности на източните страни, където постройките на халифите издигат снага край вечнозелената растителност — толкова бели, чисти и непорочни, сякаш са сътворени от ръцете на ангели.
Денят напусна долината, здрачът се изгуби и нощта спусна своето покривало над замъка и селото. Стернау запали свещта и прегледа инструментите си, които Миндрело му бе донесъл, преди да отведе мулето при съседа. В този момент долови леко скърцане на стъпалата и малко след туй се почука.
— Влез — обади се той.
Вратата се отвори и… тя застана там, ярко осветена от играещата светлина на свещта, тази, по която копнееше с всеки удар на сърцето си.
— Розета…
Това бе единствената дума, която успя да промълви. Нейният глас също потрепера, когато отвърна:
— Карлос, още ли не сте ме забравили?
— Да ви забравя? — отвърна той. — Поискайте от мен всичко друго, но не и някога да ви забравя!
— И все пак така трябваше да е. Обстоятелствата обаче наложиха днес отново да се видим и аз ви благодаря, че дойдохте. Нека поговорим за нещата, които ме заставиха да ви повикам!
— Вашите редове бяха неопределени. От тях предположих, че графът се намира в опасност. А в Манреса чух, че ще бъде опериран.
— Така е, но има и друга причина, която ме тревожи и която мога да споделя единствено с Вас, тъй като ви имам безгранично доверие. Не зная нищо конкретно, а само предчувствам, че над графа е надвиснала и друга опасност освен болестта му. Но сега, когато сте тук, съм спокойна.