Болният сведе усмихнато уморената си глава и рече:
— Моите лекари се радват на пълното ми доверие и ако часът на операцията бе скрит, то беше само за да се спестят и на теб, и на мен всякакви вредни вълнения. Къде е парижкият лекар?
— Тук е. Това е доктор Карл Стернау от Майнц, Германия.
— Тук, в тази стая?
— Да — отговори сега Стернау лично. — Моля за извинение, Ваша светлост, но аз се явих на призива на Вашето дете. А когато се отнася до живота на един човек, един баща, предпазливостта никога не е излишна.
Думите бяха изречени с твърд глас, чийто тембър, изглежда, повлия благотворно на слепеца.
— Присъствали ли сте някога на подобна операция, сеньор? — попита той.
— Да.
— Сеньор, Вие имате многообещаващ глас. Изрекохте само една сричка, ала от нея разбрах, че сте присъствали на много такива операции, а и навярно сам сте ги провеждал.
— Ваша светлост е разбрал правилно. Аз съм главен лекар при професор Льотурбие.
— О, тогава човек може да ви се довери и не бива да ви отпраща! Благодаря, че дойдохте, сеньор! Ще изследвате ли състоянието ми?
— Имам голямо желание да го сторя, Ваша светлост.
— Тогава елате с мен! Господа лекарите ще ни придружат, а другите умолявам да останат тук.
— Чакайте! — извика в този момент Алфонсо. — Татко, трябва да ти кажа, че аз посочих вратата на този човек. Нима искаш да анулираш моята заповед?
— Сине мой, ти си оскърбил сеньора и аз му дължа удовлетворение.
С тези думи той се върна в другата стая. Стернау го последва, придружен от тримата лекари.
Принуден да остане, Алфонсо процеди през зъби на сестра си:
— Няма да забравя това!
Сетне се отправи към прозореца. А Розета се настани в едно кресло, без повече да удостои брат си с поглед.
Стаята, към която се бе отправил графът, се оказа с просторност, напълно достатъчна за операция. Върху една дълга маса бе проснат матрак, на който трябваше да бъде наместен графът. В близост се намираха какви ли не инструменти, а на пода — съдове за отпадъчните материали при операцията.
Граф Мануел се обърна към Стернау:
— Сеньор, откак ми бе отнета светлината на очите, се стремя да съдя за човека по интонацията на гласа му. Вашата буди доверие. Прегледайте ме, моля!
Немският лекар беше имал работа с много пациенти, ала пред никой болен не бе изпитвал чувствата, които го изпълваха в момента. Този човек беше баща на девойката, която обичаше с толкова жар и безнадеждност. Той неволно изрази напиращите чувства с дълбоко въздъхване. Графът го долови и запита:
— Притеснявате ли се, сеньор?
— Не, Ваша светлост — прозвуча отговорът. — Това, което чухте, не бе въздишка на слабост, а молитва към Всевишния за благословия да изпълня очакванията на контеса Розета.
Графът протегна ръце към него и каза:
— Сеньор, благодаря ви. Тези думи увеличиха доверието ми към Вас. Онзи, който освен на умението си, се позовава на Бог, ще осъществи това, което е според човешките възможности. Започнете!
С многобройни въпроси Стернау подробно се осведоми за всичко, отнасящо се до болестта. После поиска от графа да легне на масата и внимателно го прегледа. Обиграността, с която действаше, даде на тримата испански лекари да разберат, че имат пред себе си специалист, който ги превъзхожда.
Най-сетне болният можеше да се изправи. Той запита немеца за резултата от прегледа, но вместо да даде очаквания отговор, лекарят каза:
— Ваша светлост, Вие сте сляп. Ще ми позволите ли известна информация по този въпрос?
Той отново трябваше да отговаря на множество въпроси. След това Стернау извади различни инструменти, с които освети и прегледа очите. Когато приключи, се обърна към колегите си:
— Сеньори, преди малко доктор Франкас от Мадрид заяви, че не би търпял чуждо вмешателство. Следователно ще ми бъде отказан колегиален консулт и аз се виждам принуден да изразя убежденията си с цялата им прямота, без да се съобразявам с някого. Ваша светлост, по какъв начин щеше да бъде отстранен от Вас камъкът?
— Чрез оперативна интервенция на слабините — отвърна болният.