Стернау се сепна.
— Не е възможно, Ваша светлост — възкликна той. — Или са опитали да ви заблудят, или сте чули погрешно! Но в действителност не виждам причина да ви заблуждават.
— Така е, както казах — потвърди графът. — Попитайте тези сеньори!
Стернау стрелна лекарите с поглед, под който само Франкас запази хладнокръвие и отвърна надменно:
— Сметнахме, че спасението е възможно единствено по този начин.
— Но, сеньори — подхвана възбудено Стернау, — напипахте ли камъка? Знаете ли неговата големина и къде се намира? Боже мой, не мога да проумея! Тук всеки срез е опасен за живота, а интервенцията, която сте възнамерявали да извършите, е направо смъртоносна. Сеньори, за мен всеки лекар, посягайки по този начин към ножа, е хладнокръвен убиец!
— Сеньор! — обади се заплашително мадридският хирург.
— Сеньор! — викна на свой ред Стернау с мятащи мълнии очи. — Граф Родриганда не е лекар, не би могъл да знае какво са възнамерявали да извършат над него. Но всеки начинаещ е длъжен да знае, че за болния е невъзможно да преживее операцията. Ако съобщя за Вас и поискам да се разследва случаят, ще бъдете подведен под отговорност за опит за убийство.
Въпреки заплахата Франкас успя да се овладее.
— А-а — проточи той иронично. — Вие, един чужденец, ни заплашвате? Смехотворно! Този човек разиграва театър, за да стане личен лекар на графа, ала Негова светлост ни познава добре. Имената ни са безупречни, а познанията високоуважавани. Но нека все пак чуем как възнамерява мечтателят да отстрани камъка!
— Ще чуете! — отвърна Стернау невъзмутимо. — Той може да бъде отстранен само чрез литотрипсия, и то съвсем безопасно.
— Литотрипсия? — учуди се лекарят от Манреса. — Че какво пък е това? Какво е наистина?
Стернау го изгледа изумен.
— Чувате ли, Ваша светлост, на какви хора сте поверили живота си, щастието на Вашето дете? — обърна се той към графа. — Този човек не е слушал за раздробяване и отстраняване на камък чрез катетър!
Франкас се изсмя презрително.
— Заблуждавате се, сеньор! Приказката за катетъра я знаем преди Вас, ала на такива басни може да вярва само един некадърник. А с некадърници не се спори. Нека графът реши кой да напусне незабавно тази стая — Вие или ние.
— Докато съм в състояние да действам, ще се подчинявам единствено на решенията на съвестта си — заяви Стернау. — Както вече казах, Негова светлост не е лекар. Той трябва да вземе решение, от което зависи животът му, а това не мога да допусна дори ако трябва за убежденията си да заложа своя собствен живот!
В този момент графът се надигна, направи повелителен жест и заговори:
— Сеньори, тук не е място за подобен спор. Можете да се оттеглите, по-късно ще научите решението ми. Вашите възгледи са ми известни, сега искам да чуя и мнението на сеньор Стернау. Нека той остане, за да го изложи. Сега вървете, скоро ще узнаете другото!
— Означава ли това, че прекратяваме службата си при Вас? — разсърди се Франкас. — Освободени ли сме? Добре, тръгваме си, ала този чужденец ще ни даде удовлетворение, а Вас, Ваша светлост, умоляваме да си помислите много добре, преди да вземете решение.
Те събраха инструментите си и напуснаха стаята. Розета веднага влезе, хвърли се бурно на врата на графа и извика ликуващо:
— Спасен! Татко, благодаря ти!
Той я отблъсна леко от себе си, но без да я освобождава напълно от обятията си, и произнесе:
— По-полека, по-полека, детето ми! Още не съм взел решение. Искам преди туй да чуя и мнението на сеньор Стернау.
— О, то ще е единственото правилно! — извика тя. — Можеш да му имаш пълно доверие.
Очите й засияха с такава радост и топлина към немеца, че той почувства този поглед да прониква като слънчев лъч в сърцето му и помоли с развълнуван глас:
— Ваша светлост, имайте ми доверие! Бог знае колко честно говоря с Вас. Същевременно ме извинете за рязкостта, с която разговарях с тези хора! Бях изумен от лекомисленото отношение към Вашия живот. Ако операцията действително беше предприета, кълна се, вече нямаше да сте между живите.
В този миг вратата се отвори и граф Алфонсо нахлу стремително. Обсъдил вън нещата с лекарите, сега идваше, изпълнен с гняв и разочарование, но с надежда все още да постигне тъмния си замисъл.
— Те си тръгват? Ти си ги изгонил, татко? — запита той. — Нима е възможно?
— Не съм ги изгонил, сине мой — отвърна графът. — Помолих да ми дадат време за проверка.
— Надявам се при решението си да зачетеш тези достойни мъже!
— Решението ми ще бъде справедливо. А сега ще помоля да оставим тази неприятна тема.