— Погуби? — запита иронично Алфонсо. — Кой говори за това! Касае се най-много за къса отсрочка.
— Ще бъде ли резултатна сондата, сеньор? — обърна се нотариусът към лекаря.
— Съвсем сигурно — призна Франкас. — Ала ние самите ще сондираме доктор Стернау така безмилостно, че ще бъде раздробен, преди да си го е помислил.
— А очната операция?
— Също може да е сполучлива, ако не се появи възпаление, което ще бъде фатално. От този немски Голиат всичко може да се очаква.
— Ами да се погрижим тогава да настъпи такова възпаление — вметна Клариса.
— Да, бихме могли да сторим това-онова, пък и нещо много повече — обади се нотариусът, — но трябва да бъдем предпазливи. Не бива да действаме необмислено и да си навличаме подозрения. И друго — нека ни виждат възможно по-рядко заедно, така че да приключваме по-скоро разговора. Нещата стоят така: графът не бива да оздравее, най-малкото да не възвръща зрението си, защото в никой случай не трябва да види лицето на Алфонсо. Що се отнася до немеца, да бъде обезвреден — да умре или изчезне завинаги.
— Но как? — попита Клариса.
— Остави тая грижа на мен! Горе в планините имам няколко добри познати. Глупавите хора ги наричат разбойници, ала за мен са най-верните и честни съюзници, които мога да си пожелая. В най-скоро време ще ги посетя и запитам дали ще имат добрината да ни освободят от компанията на този немец.
Междувременно Стернау си отпочиваше в малкото жилище след безсънно прекараната нощ, а когато следобед тръгна за замъка, Розета бе първата, която го посрещна.
— Добре дошли, сеньор! — поздрави тя. — Нека Вашето идване донесе изцерение и благополучие!
— На първо време ще донесе само борба, контесо — отвърна той. — В това ме увери най-тържествено доктор Франкас.
— Може да има право, Карлос — отговори тя със светнали очи, — ала борбата, в която се свързваме, ще бъде борба не само срещу фалша, лъжата и престъплението, а и борба за любов! В мое лице ще намерите вярна и храбра съюзница!
Единадесета глава
Какво разказа просякът
Високо горе в Пиренеите, западно от Андора, където могъщата Маладета, «Проклетата», извисява до облаците своите върхове, а урвите са се впили дълбоко в снагата й, влачеше крака надолу по дивите пътеки един пътешественик. Нито ручей ромолеше с живителните си пръски, нито храст или вейка предлагаха сянка. Жарко пламтящото южно слънце нажежаваше голите скали, безплодните скатове, пустите свлачища и самотният пътник се нуждаеше от глътка студена вода и хладно място, където да подслони умореното си от изпепеляващите лъчи тяло.
Беше стар. Косата му бе сива, а лицето хлътнало и сбръчкано. Кожата на ръцете бе ощавена до твърдо от вятъра и слънцето. Дрехите висяха по тялото на парцали, а старите му сандали бяха толкова прокъсани, че босите му стъпала докосваха напечената земя. При това, изглежда, бе много болен, защото непрестанна кашлица раздираше хлътналите гърди. Лека-полека старецът се смъкваше надолу, все по-дълбоко в клисурите. Едва се движеше от изтощение, ала принуждаваше парещите си ходила да продължават пътя си през този мъртъв пущинак, сякаш подтикван от зла орис или някое ужасно проклятие. Най-сетне спря и се огледа изпитателно.
— Трябва да е някъде наблизо — промърмори той. — Дотук доведох момчето. Оттук тръгнах за Мексико и оттук започнаха мъките ми, които ме разяждат до мозъка на костите и разкъсват сърцето ми. Ще си отпочина малко.
Старият се настани на един зноен камък и захлупи глава в шепи. Наоколо не се долавяше никакъв звук. Само хриповете на болните му гърди нарушаваха тишината.
— О, santa madre dolorosa — възкликна той отново. — Как съгреших, как ми бе отплатено, какво преживях заради престъплението! Скитах се по суша и морета и сега моля небето да се смили над мен да положа уморената си глава в гроба. Боже от небесата, прости ми! Не ме оставяй да търся напразно! Нека го открия, та да не отида в преизподнята!
Той отново замълча, размишлявайки дълго под непрекъснатата кашлица. Сетне поднови:
— Но дали все още е жив? Дали не са умъртвили красивото момченце, което спеше в скута ми, както младенецът в обятията на Светата Мадона? Това би било ужасно! Не, не мога да издържам на тази неизвестност! Трябва да продължа, там вляво долу се намира скривалището на разбойниците. Ала никой не бива да ме разпознае, никой не бива да заподозре кой съм и какво търся при тях. Те няма да ме отблъснат, ще приемат болния, умиращ старец и скоро ще узная дали онзи, когото търся, е все още сред живите. Напред, уморени крака! Чака ви още малко път, след което ще си почивате през вечността!