Ужасен пристъп на кашлица връхлетя стария в края на неговия разказ, който предизвика противоречиви чувства в сърцето на Мариано. Вече не го сдържаше на едно място и той възбудено започна да кръстосва килията с големи крачки. Пред него лежеше човек, извършил голямо прегрешение спрямо него. Но този мъж беше действал като инструмент на един мерзавец, при това е бил длъжен да се подчини на заповедта на капитана. Можеше ли да се гневи на този съсипан от физически и душевни терзания мъж, над когото смъртта вече бе простряла ръката си? В този момент болният вдигна ръце и отправи умоляващ поглед към Мариано, който се приближи, протегна ръка и произнесе:
— Тито Сертано, прощавам ти. Виждам твоето провинение в цялата му сила, ала аз също съм грешник и нека Бог ми прости, тъй както аз прощавам на теб.
Просякът отпусна глава назад, затвори очи, а чертите му се отпуснаха с израз на дълбоко умиротворение.
— О, колко леко и приятно ми е така! — промълви той. — Благодаря ти, Господи, сега мога спокойно да умра. Но преди туй ме остави да сторя необходимото, за да върна погубеното от мен щастие на една благородна фамилия. Виждам, че си донесъл хартия и перо. Запиши всичко, а аз ще сложа подписа си, че признавам отвличането ти.
— Да, нека го сторим — отвърна Мариано, като извади необходимото за писане. — Вярно, че това, което научих, все още не е достатъчно, но Провидението знае къде се намира онзи непознат, наричан сеньор Гаспарино, и хората, чието дете сте подменили. Как се казва страноприемницата, в която е била извършена подмяната?
— «Ел Омбре гранде» — отговори просякът.
— В коя стая?
— Момчето взех от горния етаж. Нашата беше втората, считано от стълбите.
— Някой дали е забелязал нещо около подмяната?
— Нямам представа, тъй като напуснахме къщата преди зазоряване, когато всички още спяха.
Мариано започна изготвянето на документа, който щеше да включва всички важни факти. Когато приключи, просякът се подписа.
— Така, аз ще съхранявам грижливо този документ — заяви Мариано. — Сега си тръгвам и благодаря за сведенията, които свалиха голям товар от плещите ми. Прегрешенията ти спрямо мен са вече опростени. Нека Бог бъде милостив към теб!
Вярно, след тези думи Мариано се върна в килията си, ала цяла нощ не намери покой. Онова, което узна, бе от огромна важност, но най-главното все пак си оставаше забулено в тайнствен мрак и продължаваше да заема мислите му.
До този момент той бе гледал на главатаря като на свой доброжелател. Сега го видя като организатор на престъпно деяние, с което бе откъснал него, невинното дете, от обятията на обичните знатни родители и го бе отнесъл сред шайка нехранимайковци. Изпитваната към капитана симпатия се превърна в омраза. Целият му гняв се обърна срещу него, защото просякът все пак беше само едно оръдие. Навремето той е бил принуден да се подчини, но сетне се бе разкаял и сега, когато се намираше пред зиналия гроб, беше направил такова впечатление на милостивия Мариано, че той не бе в състояние да се сърди на стария човек. Реши да не издава пред главатаря промененото си отношение и тайно да се помъчи да изясни загадката около своя произход.
В разбойническата бърлога имаше още един, който до късно не можа да заспи — главатарят. Той седеше в килията си, по чиито стени бяха окачени скъпоценни оръжия, обронил тежко глава на дланта си, и беше потънал в дълбок размисъл, от който от време на време се сепваше, колкото да промърмори няколко думи.
— Тоя Гаспарино Кортейо е един голям мерзавец, много по-лош и от най-пропадналия бандит — рече на себе си. — Защо пожела да бъде премахнат докторът? Хм, всъщност не би трябвало да се интересувам, ала все пак бих искал да зная… Той плаща добре, но е глупак, не може да изцеди така лимона, че да получи и последната капка сок.