Отново се замисли. Ходът на мислите му бе неспокоен. По едно време дори се надигна, направи няколко крачки напред-назад и продължи да си мърмори:
— А историята с Мариано може да ми донесе още някоя сумичка. Трябвало да убия момчето, но да го бях сторил, значи да съм без акъл. Той си ми остава едно постоянно оръжие срещу адвоката! А сега, когато обикнах момъка, ще ми е много трудно да го погубя.
Главатарят отново закрачи из тясното помещение. След известно време се изсмя подигравателно и пристъпи към скалната стена на жилището си. Когато натисна едно място, малък четириъгълен участък от камъка поддаде и разкри неголяма кухина, от която главатарят измъкна някакъв пожълтял лист.
— Как отказваше безделникът, как се въртеше и превиваше, когато му поисках това удостоверение — промърмори той ухилен. — Но беше принуден, защото го държах в ръцете си! А аз не биваше да бъда споменаван, бе записано името на оня нехранимайко Тито, тъй като той взе малкия.
Капитана разгъна хартията, приближи се до светлината на лампата и прочете:
«С настоящето заявявам, че рибарят Тито Сертано от Матаро на 1 октомври 1830 подмени по мое разпореждане едно дете с друго в страноприемницата „Ел Омбре гранде“ срещу възнаграждение хиляда сребърни пиастра. Подмененото момче живее под името Мариано в една пещера в планините.
15 ноември 1830 Гаспарино Кортейо Манреса нотариус»
Главатарят сгъна отново документа, пъхна го обратно в тайника, потърка доволно брада и произнесе:
— С това държа стария здраво в ръцете си и ще трябва да пусна малко кръв на кесията му. Жалко само, че е толкова твърдоглав и не се съгласява да каже кои бяха разменените деца. Разбира се, аз имам известни предположения. Той води делата на граф Мануел де Родриганда и Севиля. Ще проуча нещата! Младият граф трябваше да се върне, а може и да е вече там. Дали да не го поогледам? А ако проуча взаимоотношенията в семейството на графа? Да, това като че ли е най-доброто средство! Но чрез кого?
Замислената му физиономия внезапно се развесели и като се изсмя късо, продължи монолога си:
— Това наистина е забавна идея! Да изпратя Мариано да узнае необходимото? Да, единствено той е подготвен за целта. Той е единственият сред нас, който умее да се държи безупречно пред такива хора. Та нали затова наредих да го обучат във всичко, което един знатен сеньор трябва да знае. Може да язди, да фехтува, да стреля, плува, силен и храбър е, верен, предан, предан при това умен и находчив… да, ще го сторя! Нотариусът никога не го е виждал. Не би могъл да го разпознае, той дори няма да подозира, че този млад, любезен мъж с изискани маниери е момченцето, което някога е искал да умъртви. Per dios, това е истинска авантюра! Това е номер, който прави най-голяма чест на моята глава!
Той се разхожда още известно време из килията, сетне се отправи към съседното помещение да си легне.
Когато на сутринта се събуди, при него влезе един бандит и доложи:
— Капитане, странникът, който вчера дойде при нас, току-що почина.
— Хубаво, така ни освободи от грижите. Погребете го, но не ме бъркайте в тази работа! Мариано буден ли е вече? Да дойде веднага при мен!
Разбойникът се отдалечи, а не след дълго влезе Мариано. Той поздрави радушно с оная фамилиарна почтителност, с която бе свикнал да се отнася към главатаря, и с нищо не даде да се разбере, че е променил убежденията си.
Капитана му предложи да седне и подхвана:
— Мариано, как се чувства враният ти жребец?
Чертите на младежа се разведриха, а по страните му плъзна лека руменина. Беше видно, че споменаването на коня му е приятно.
— Едва се сдържа — отговори той. — Повече от месец е в укритието за конете, ала бях принуден да го отделя от останалите животни, за да не ги осакати.
— Тогава внимавай днес да не ти се случи нещастие! Когато един толкова благороден и сърцат кон не е имал четири седмици ездач на гърба си, трудно се обуздава.
— Охо! Езда ли ме чака, капитане? Накъде?
— До Манреса и замъка Родриганда.
— Доста далеч, главатарю!
— Ще имаш много време за този излет. Възможно е да продължи седмици.
Лицето на младежа се проясни още повече. Мисълта да се откъсне за дълго от сегашната си недобра среда го изпълни с радост.
— С някакво поръчение? — осведоми се той.
— Да, и при това много трудно — отвърна капитана. — Запасът ти от дрехи в порядък ли е?