— Да, тъй е — съгласи се той. — Но аз вече съм готов с приборите за писане.
— Аз също с килима. Дали да не отнесем нещата в стаята на нашия доктор?
— Мисля да го направим.
Те излязоха в коридора тъкмо навреме, за да видят тримата испански лекари, които се бяха отправили към покоите на граф Мануел.
Тримата сеньори имаха сериозни, тържествени физиономии. Когато стигнаха вестибюла, доктор Франкас запита намиращия се там слуга:
— Чухме, че Негова светлост не е добре. Искаме да поговорим с него.
— Милостивият господар строго забрани всякакви посещения.
— И за нас?
— Имена не са конкретизирани.
— Тъй, тогава доложи за нас!
— Не бих се осмелил.
— Че защо не? След като Негова светлост е болен, ние сме тук в качеството си на лекари, за да му помогнем.
— Въпреки това ми е невъзможно да доложа — отказа учтиво слугата. — Длъжен съм да съблюдавам заповедта на милостивия господар.
— Нашата също! — забеляза лекарят строго. — Където има болен, лекарят е този, който заповядва.
— Така мислех и аз, сеньор. Но бях излекуван от това заблуждение. Първо от сеньор Стернау, сетне от самия господар. Когато се подготвяхте за операцията, вие ми дадохте заповед да не допускам никого, включително и уважаемата контеса. Аз ви послушах и получих мъмрене, нещо, което никога не ми се бе случвало.
— Сам си виновен. Да беше спрял със сила контесата и оня нахален чужденец, не би се стигнало до този неприятен инцидент. Е, ще съобщиш ли за нас или не?
Слугата се поколеба няколко секунди и отвърна:
— Така да е, ще рискувам!
Той влезе в покоите и скоро се върна с разрешението сеньорите да влязат.
— Виждаш ли! — произнесе Франкас с триумф. — Ще те помоля за в бъдеще да бъдеш по-вежлив към нас!
Слугата отвори пред тях вратата, а когато влязоха, направи след тях жест, който най-малко от всичко изразяваше уважение и вежливост.
Графът се намираше в същата стая, в която преди няколко дни трябваше да бъде направена операцията. Той лежеше на тапициран с кадифе шезлонг, облечен в удобен утринен халат. Вярно, че видът му бе отпаднал, но в никой случай не би могъл да се нарече измъчен.
Тримата сеньори се поклониха дълбоко, независимо че той не беше в състояние да види поклоните. С леко движение на ръката графът им даде знак да се настанят и поде:
— Сеньори, навярно сте чули, че пожелах да се съблюдава тишина. И ако все пак ви приех, считайте го като доказателство за приятелското ми отношение към вас. Какво искахте да ми кажете?
— Светейши графе, единствено грижата за доброто ви здраве ни доведе при Вас. Действително чухме, че сте изискал пълна тишина и тъй като от туй заключихме, че има влошаване на и без това опасното ви състояние, побързахме да дойдем, както ни повелява дългът, и се поставим на Ваше разположение с лекарските си съвети.
— Благодаря! — отвърна графът учтиво. — Вярно, чувствам се отпаднал, ала иначе няма причина за истинска тревога.
— Всемилостиви господарю — намеси се доктор Миланос от Кордова, — често болният смята състоянието си за вън от опасност, въпреки че случаят е тъкмо обратният. Само лекарят разпознава на какъв стадий се намира болестта му.
— Може би имате право — отговори графът с лека усмивка. — Аз също се въздържам от всякаква произволна оценка на състоянието си и се уповавам само на лекарско мнение. Доктор Стернау обаче ме увери, че няма от какво да се опасявам, а според вашето собствено мнение на него като на лекар съм длъжен да имам вяра.
Тримата сеньори размениха погледи, изпълнени с най-голямо негодувание, след което Франкас подхвана с мрачна бръчка на челото:
— На този непознат сеньор Стернау? Ваша светлост, моят уважаван колега, сеньор Киели, дълги години е имал честта да бъде Ваш домашен лекар и през цялото това време се е радвал на пълното ви доверие. Ние, другите двама, се явихме на вашия зов, за да ви избавим от страданията, които ще ви доведат до сигурна смърт, ако не се вземат решителни мерки. Ние представляваме лекарското изкуство и умение на нашето отечество и заявяваме още веднъж с пълното убеждение, че животът ви може да бъде спасен единствено чрез възможно най-бърза операция, а процедурата със сондата ще доведе до моменталната ви смърт.
— Това твърдото ви убеждение ли е, сеньори? — попита графът сериозно.
— Да — отговориха и тримата.
Тогава той потърси с пипане една малка кутийка, която лежеше до него на масата, отвори я и я поднесе към тях.