— В такъв случай хвърлете, моля, един поглед на съдържанието на тази кутийка! — подкани ги той усмихнато.
Франкас посегна, удостои с бегъл, повърхностен поглед предмета и го подаде на Киели.
— Някакъв прах — рече той пренебрежително. — Ако сеньор Стернау има намерение да премахне страданията ви с вътрешно лечение посредством прахове и капки, сам си издава присъдата.
— Заблуждавате се! Този прах не е предназначен за внасяне в тялото ми, а е извлечен от него.
— О! — възкликна Франкас.
— Да, сеньори! Тази заран доктор Стернау се зае с разтрошаването на камъка, а този прах е видимият резултат от неговия труд. Между другото виждате, че не съм мъртъв.
По лицата на тримата мъже плъзна смущение, което графът поради слепотата си не забеляза. Франкас бързо се окопити и запита:
— Ваша светлост наистина ли е убеден, че този прах представлява разтрошен камък?
Графът направи жест, изпълнен с негодувание, и извика:
— Сеньори, да не би да смятате доктор Стернау за шарлатанин или фокусник? Такова отношение би било недостойно и не ви прави чест! Сеньор Стернау се ползва с пълното ми доверие! Днес той доказа, че неговият метод на опериране далеч не крие в себе си опасност като онзи, който вие предлагахте. Сеньори, нека ви кажа и нещо друго! Доктор Стернау е имал намерение да работи само с ваш консулт, ала вашата неприязън го е отблъснала. Въпреки младостта си, той е мъж, от когото могат да се поучат и опитни хора. Сприятелете се с него, след което ще ми е приятно да се вслушвам и съблюдавам съветите ви.
Доктор Франкас протегна отбранително ръце и се обади:
— Благодаря, Ваша светлост! Не ми е по вкуса да се уча от човек, който самият не е дорасъл да ходи на училище. Нямаме нищо против да го удостояваме с повече доверие от нас, но не можем да преглътнем да гледате на нас като на ученици. Ще помоля Негова светлост да ме освободи, за да се върна в Мадрид.
— И аз ще тръгна още днес за Кордова, където имам доверието на хората — заяви със самочувствие Миланос.
— Аз също — прибави Киели — моля Негова светлост да ме освободи от поста домашен лекар. Вероятно доктор Стернау има готовност да запълни явилата се празнина.
— Това е атака с превъзхождащи сили, на която не мога самичък да противостоя — усмихна се спокойно графът. — Замъкът Родриганда е гостоприемно отворен по всяко време. Но след като желаете да го напуснете така устремно, не смея да ви спирам и ще бъда принуден да се лиша от вашата помощ и съвети. Представете сметката си на касиера ми и приемете моята сърдечна благодарност за доброто ви желание да се заемете с мен.
— Благодарността вече я получихме, дон Мануел — отсъди остро Франкас. — Ще имате ли добрината да считате тази визитация и като прощална?
— Както желаете — отговори графът. — Пътувайте с Бога, сеньори!
Лекарите се поклониха и излязоха. В съседната стая те неволно спряха и се спогледаха.
— Свърши! — рече Франкас.
— За съжаление — разгневи се Киели. — Съсипани от такава личност!
— Ха, още не! — вметна Франкас. — Тръгваме си, вярно, но съм убеден, че ще ни повикат обратно!
Лекарите минаха край слугата с физиономии, които едва ли можеха да бъдат наречени победоносни, разделиха се отвън и всеки се отправи към стаята си. Когато Франкас влезе в своята, тя не бе празна. Очакваха го граф Алфонсо, нотариусът и сеньора Клариса.
— Е, има ли успех? — осведоми се първият.
— Да — отвърна запитаният рязко.
— Слава Богу!
— Спестете благодарностите си за по-сетнешни времена, графе! — посъветва лекарят. — Успех действително има, ала не наш, а на оня Стернау.
— Вярно ли? — подскочи нотариусът. — Мътните да го отнесат!
— Дано, но час по-скоро, иначе не бих присъствал! — усмихна се докторът криво.
— Нима си заминавате? — стъписа се Клариса.
— Да. Освободени сме и трябва да представим сметките си на касиера.
— Но това е повече от невежливо! — не се стърпя нотариусът. — Никъде няма да вървите!
— Никъде? Тъй ли си мислите? Тогава сте в голямо заблуждение. Доктор Франкас не е стигнал дотам да натрапва помощта си на някакъв твърдоглав пациент.
— Не е нужно да се натрапвате, сеньор, графът сам ще ви помоли да останете за по-дълго.
— Възможно. Но как ще го заставите да го стори?
— Ще ви струва само един малък съвет, сеньор. А сега разкажете как протече разговорът ви с графа.
— Беше кратък и ясен. От всичко бе очевидно, че щеше да ни освободи, ако не бяхме достатъчно умни сами да го поискаме.
Той започна да разказва. След първите си думи граф Алфонсо повече не се бе обадил. Сега стоеше с мрачна физиономия до прозореца. Когато лекарят привърши, той се обърна.