На външното стълбище срещна сеньора Клариса, която, изглежда, отиваше на разходка. Тя забеляза кърпата на ръката му и тутакси запита:
— Сеньор, какво виждам! Имате превръзка на ръката си, а дрехите ви са в кръв! Какво се е случило?
Стернау се поучуди, че го заговаря дамата, която до този момент не му бе обръщала внимание, а беше профучавала край него, правейки се, че не го забелязва. Все пак отвърна учтиво:
— Бях ранен, сеньора.
— Ранен? Как е възможно? Кой ви рани, сеньор?
— Някакви непознати за нас. Беше покушение срещу живота ми.
— Света Лаурета, нима в Родриганда човек вече не е сигурен за живота си? Но — добави тя, като го погледна крадешком — Вие казахте че не са ги познали. Означава ли, че убийците са видени и от някой друг освен Вас?
— От кастелана и двама градинари.
— И тогава те избягаха?
— Някои се измъкнаха, един убих, а друг е наш пленник. Управителят скоро ще го доведе.
Лицето на дамата стана мъртвешки бяло. Тя едва успя да потисне уплахата си и промълви с треперещ глас:
— Извинявайте, сеньор, тази новина така ме изплаши, че ми прилоша! Покушение! Нека Бог извади деянието на бял свят и накаже подбудителите! Така се развълнувах, че не мога да отида на разходка, както възнамерявах.
— Мога ли да ви предложа ръка, сеньора, и ви придружа до жилището? — попита той.
Тя кимна и се облегна на него — нещо, което при други обстоятелства едва ли би сторила. Но страхът явно бе отнел всичките й сили, тъй че почти висеше на ръката на лекаря.
Стернау я изпрати до нейната врата и се сбогува с поклон. Той беше радостен на раздяла, тъй като старата религиозна дама имаше нещо, което будеше антипатия у него. Клариса влезе в стаята си и се отпусна безсилно на един диван. Скоро след това позвъни на прислужницата си и й нареди веднага да повика сеньор Гаспарино. Не след дълго той се появи, учуден от спешността, с която искаше да го види неговата съучастница.
— Изпратила си за мен, Клариса. Защо е тази припряност? — попита.
— Нещастие, голямо нещастие! — извика тя. — Ох, толкова съм отпаднала, че едва имам способността да разказвам!
— Я стига! — произнесе той спокойно. — Щом можеш да говориш, значи можеш да разкажеш какво толкова те мъчи.
— Но то е нещо ужасно! Само на нас би могло да се случи!
— Caramba, не реви, а говори! Ти и мен плашиш с липсата си на самообладание. Случило се е нещастие, е, изплюй камъчето!
— Тогава чуй! Онзи доктор Стернау е бил нападнат в парка.
По наподобяващото хищна птица лице на нотариуса плъзна усмивка на доволство. Той сметна погрешно, че поръчението му е било изпълнено с успех и рече укорително:
— Тъй, тъй, и по-нататък? В това не виждам никакво нещастие. Кой говори с теб за нападението?
— Та тъкмо там е бедата! Да го бях узнала от друг, не бих се обезпокоила…
— Добре де, какво има всъщност! Говори, по дяволите!
— Самият доктор Стернау ми го разказа.
Нотариусът се дръпна стъписан.
— Доктор Стернау? Не е възможно! — продума той несигурно.
— Ох, така е. Бях толкова изплашена от известието, че се оставих този омразен човек да ме доведе до стаята. Как е могло да се случи?
— Изплъзнал ли се е? — процеди нотариусът.
— Само е ранен леко в ръката.
— Ах, че непрокопсаници! Май ще трябва да ги уча как се борави с нож.
— За съжаление няма да имаш тази възможност, защото той е убил един от тях и пленил друг.
— Дявол! — изруга през зъби адвокатът. — Това е лошо! Мъртвите не говорят, ала пленникът може да стане опасен.
— Има ли какво да издаде?
— И още как! Та тези нехранимайковци ме видяха, познават ме, налагаше се да говоря с тях.
— О, горко ни! Колко си бил непредпазлив.
— Престани с това крякане и вайкане! Нямам желание в този неприятен момент да слушам на всичкото отгоре и упреци. Трябва да намерим изход.
— Да, да! Има един, но той е единственият! — извика тя бързо и отново се оживи. — Пленникът да бъде освободен.
— Това става. Но ще се наложи да се изчака подходящият час, а се питам дали човекът ще съумее дотогава да мълчи. Тъй като съдебната комисия, която ще разследва случая, ще дойде чак утре и едва тогава ще вземе пленника със себе си, то тази нощ той при всички случаи ще остане затворен в замъка. При това положение лесно ще добием свободата му. Дотогава обаче той може да е изпял всичко.
— Ами ще му дадеш знак.
— Вярно, бе! Тази история съвсем ми обърка мозъка. Хем нищо не рискувам да отида в парка и разгледам мястото на нападението. По дяволите! Този немец днес ми се изплъзна, ала втори път едва ли ще му се удаде! Сам срещу толкова много! Юначагата трябва да притежава слонска сила. А поуката от това е, че към него трябва да се подходи само с хитрост.