— И какво ще предприемеш, та този ненавистен немец най-сетне да бъде отстранен? — попита почтената дама сприхаво.
— Това «какво» още не ми е хрумнало — отвърна съюзникът на Клариса.
— Доктор Стернау трябва да умре, ако не искаме да се откажем от нашия план — заяви дамата решително.
— В никакъв случай не бива да допускаме и най-малкото подозрение върху намеренията ни — присъедини мнението си нотариусът, — ето защо смятам всяко средство, водещо към целта, за правилно.
Клариса кимна одобрително, а нотариусът продължи:
— Сега отивам да огледам мястото, където се е състоял сблъсъкът.
Той бързо се отправи към парка, а там вече се бе струпала голяма част от обитателите на замъка, привлечени от едно събитие, каквото не се беше случвало до този момент в Родриганда.
Стана така, както бе казал сеньор Гаспарино Кортейо на съюзницата си. Докато трупът остана да лежи под охрана в парка, пленникът бе поведен към замъка. Беше човекът, комуто нотариусът днес бе дал инструкциите си. Срещнаха се малко преди замъка. Кортейо успя незабелязано от другите да сложи пръст на устата си, така че само бандитът го видя. В отговор последният кимна леко и по мрачното му лице бързо пробяга тръпка на радост.
При вестта, че са искали да убият неговия гост и лекар, графът така силно се развълнува, че на Розета с мъка се удаде да го успокои. Въпреки всичко той нареди да бъде извършено най-строго разследване. Тримата лекари отпътуваха още вечерта. Те подозираха кой е наел убийците и им бе повече от ясно, че в скоро време не ще имат изгледи за успех.
Предположението на Стернау за незначителността на неговата рана се потвърди. Видя, че нямаше да го препятства, значи щеше да може без прекъсване да се посвети на графа. Въпреки че беше отскоро в замъка, всички служители на графа го бяха обикнали и сега с нетърпение очакваха да разберат кой се е домогвал до живота му. За съжаление пленникът не даде никакви сведения. Той упорито мълчеше кой е и кой му е заръчал да нападне Стернау. Налагаше се да се утешат с мисълта, че по-нататъшният развой на следствието ще даде резултат.
В дома на кастелана събитието бе най-обстойно обсъдено.
— И тъй, скъпа Елвира, ще ти обясня всичко подробно — обеща Алимпо.
— Ама съвсем подробно, моля те, скъпи Алимпо — отвърна Елвира.
Управителят взе една четка в ръце, огледа строго и взискателно стаята и захвана:
— Та били са значи петима. Приеми, че часовникът там е първият, гардеробът — вторият, третият — масичката за цветя, четвъртият — астралната лампа тук и петият — куфарът ей там в ъгъла. Разбираш ли?
— Много добре, скъпи Алимпо.
— Хубаво! Значи петимата убийци са налице. Липсват само доктор Стернау, когото искат да убият, и милостивата контеса. Сеньор Стернау съм аз, а контеса Розета ти, добра ми Елвира. Разбираш ли?
— Добре! Уважаемата контеса Розета съм аз!
При тези думи дебелата кастеланша източи ръст, доколкото това й се удаде, и се постара да си придаде графска осанка.
— Сега аз, доктор Стернау, отивам на лов — продължи управителят, — а сега се връщам отново с двуцевка на рамо.
С това изказване той опря четката на рамото си и продължи обясненията:
— Ето че срещам в парка теб, скъпа моя Елвира, т. е. нашата милостива графиня Розета. Правя й поклон, тя на мен също.
При това обяснение той изпълни дълбок почтителен реверанс и тя бе принудена да направи подобен опит с могъщото си тяло. Сетне кастеланът продължи:
— Докато се покланяме един на друг, ме нападат петима убийци. Първият, значи часовниковата кутия, скача към мен, аз обаче смъквам пушката и изстрелвам едната цев в рамото му… пуфф!
Казвайки това, той сне четката от рамото си, прицели се и стреля с уста. После поднови разказа:
— Сега към мен се втурва вторият, значи гардеробът, с нож в ръка. Аз обаче прострелвам и него… пуфф! Ето че се появява третият — масичката за цветя. Вече няма куршуми и трябва значи да го поваля с приклада.
Той извъртя четката и нанесе силен удар на масата.
— Пред мен сега е четвъртият, а именно астралната лампа. Куршуми повече нямам, а лампата е вече толкова наблизо, че няма как да замахна с приклада, трябва значи да я подредя с пестник така, че да изпадне в безсъзнание. Приблизително тъй…
Алимпо сграбчи лампата с лявата ръка, замахна с дясната… удар… прас, парчетата се посипаха по пода. Увлечен от фантазията си, добрият управител премина от областта на символиката към реалността.