Тя разказа събитието, което събуди у слушателите най-голямо съчувствие. На младия офицер живо благодариха за проявената храброст, а и Кортейо му протегна ръка, като заяви:
— Това безсрамно нападение ще бъде незабавно и най-щателно разследвано, тъй като следствената комисия пристигна. Оглавява я прокурорът от Барселона, който сега е при графа. Сеньорите искат да чуят само още контесата, след което ще се приключи с разследването по вчерашното нападение и ще могат незабавно да отпътуват за Понс.
Отправиха се към графа, при когото се намираше Главният съдия. Граф Мануел поздрави сърдечно с добре дошла приятелката на дъщеря си и благодари с голяма топлота на лейтенанта за спасяването на двете дами.
— О, моля — отклони скромно Мариано, — тук не се касае за някакво геройство. Ако съм спасил нещо, то е само кесията, не и живота на дамите.
— Не е тъй — намеси се Розета, — ние действително ви дължим благодарност за живота си. Гледайте на нашия дом като на свой, сеньор тениенте! В никой случай няма да ви пуснем толкова скоро от Родриганда.
Мариано направи отбранителен жест и отвърна:
— Като ви придружих до Родриганда, аз само изпълних своя дълг, но не бива да злоупотребявам с добротата ви.
— Това не е злоупотреба — побърза да се обади графът. — Много ще ви бъдем задължени, ако приемете нашата покана. Определено очакваме да останете и си отпочинете при нас от пътуването. Розета веднага ще нареди да ви посочат стаите.
В думите на графа не се криеше само гола учтивост. Той беше сляп и не можеше да види офицера, ала слушаше гласа му и в този глас имаше нещо необяснимо, което завладя слепеца. Нотариусът сравняваше отстрани чертите на двамата мъже. Беше принуден да признае, че приликата е необикновена и реши да бъде нащрек.
След известно време дамите и господата се разделиха и лейтенантът бе съпроводен от един слуга до определения за него апартамент. Той се състоеше от три помещения: вестибюл, всекидневна и спалня. Офицерът остави сабята си във всекидневната и влезе в спалнята да се измие. Там беше кастеланшата и проверяваше дали всичко е наред. При шума от стъпките тя се обърна към вратата. Елвира знаеше, че офицерът е французин и искаше да го поздрави с изискан реверанс. В този момент обаче погледът й се спря върху лицето му и… тя забрави за реверанса. С широко отворени очи се втренчи в него и извика:
— Господи, Боже помози! Граф Мануел!
Възгласът упражни такова въздействие върху Мариано, че той отстъпи крачка назад. Той познаваше жената, застанала пред него. Често беше лежал в скута й и наблюдавал доброто, лъщящо от тлъстини лице. Реши да попита.
— Елвира! Нали Вие сте управителшата Елвира?
— Да — потвърди тя, поемайки дълбоко дъх. — Познавате ли ме, сеньор?
— Да. Чух Вашия съпруг да говори за Вас. Но кажете ми все пак, защо преди малко ме нарекохте граф Мануел?
— Сеньор тениенте, това е направо смайващо! Вие изглеждате точно така, както граф Мануел, когато беше на двадесет години.
— Наистина ли? Игра на природата, както се случва понякога.
— Сякаш сте му отрязали главата. Да ви беше видял моят Алимпо!
— Той вече ме видя.
— Вярно, та нали казахте, че е говорил за мен.
— Контесата предаде ли ви неговите поздрави?
— Неговите поздрави? Той ми е изпратил поздрави?
— Да.
Кръглото й лице светна от възторг и тя произнесе със сияещи очи:
— Да, такъв си е Алимпо. Изпратил ми поздрави! О, колко мило от негова страна! Но какво заръча да ми кажат?
— Че не е бил застрелян.
— Боже мой, да, чух от слугата, че и той е бил нападнат. Много добре стана, че нашата милостива контеса се намираше под негова закрила.
— Действително — засмя се Мариано, — той заръча да ви предадат, че е бил много храбър и е победил.
— Вярвам, да, вярвам го! Моят Алимпо е храбрец, нерядко и безразсъдно дързък и май трябва повечко да му стегна юздите! А Вас, сеньор тениенте, бих искала да отведа в картинната галерия, където виси портрет на графа. Ще се уверите, че приличате на този портрет като едно яйце на друго. Но преди туй си починете! Били сте се с разбойниците и сигурно сте ужасно изморен.
Елвира поиска да се оттегли, ала Мариано я задържа с думите:
— Останете, сеньора, или нямате време да отговорите на няколко въпроса?
— За Вас винаги имам време, сеньор тениенте — отвърна тя. — На Вас и сеньор Стернау не бих могла да отклоня никоя молба.
— Имате предвид немския лекар? Що за човек е той?
— О, човек, човек… даа, кажи-речи, толкова храбър и способен, колкото моя Алимпо. Дойде от Париж и ще излекува слепотата на нашия граф. Най-прочутите лекари бяха принудени да отстъпят пред него. Вчера пък беше нападнат от разбойници.