За четирима души стана своеобразен навик да предприемат съвместно разходка из парка, която все пак завършваше по двама. Докато графът поемаше от верандата наситения с благоухания въздух, другите се разхождаха с наслада между цветята. Сетне винаги ставаше така, че лекарят се озоваваше до Розета, а лейтенантът до Ейми — обстоятелство, което дори на графа правеше впечатление и го караше да се шегува в мислите си, изпълнен с нежна обич. Мариано чувстваше, че любовта го изпепелява, а Ейми виждаше в младия мъж превъплъщение на своя идеал, без да се замисля в дълбочина и ширина над чувствата, изпълващи сърцето й.
Така мина известно време, без някакво събитие да наруши царящата идилия. Четяха, разхождаха се, от време на време излизаха с каретата, свиреха и Мариано навсякъде се проявяваше като чудесен компаньон. Не се включваше само в музицирането — не умееше да свири на пиано.
Беше привечер, здрачаваше се. Лекарят се намираше в стаята на графа, Розета и брат й бяха на разходка с каретата, а лейтенантът отново беше в галерията, както често правеше, пред портрета, на който толкова приличаше. Сетне влезе в богата библиотека, в която вече бе доста тъмно. Така че не забеляза намиращата се там Ейми. Безметежните часове на сумрака я настройваха към мечтание. Когато чу Де Лотрьовил да влиза, остана спокойно, като мислеше, че само минава оттук. Той обаче не го стори, а се упъти към един от прозорците и се загледа навън в пейзажа, с който гаснещата дневна светлина си вземаше сбогом.
Така минаха няколко минути в дълбока тишина, след което той се обърна, вероятно да си върви, и погледът му попадна върху една испанска китара, висяща на стената близо до прозореца. Взе я в ръка, дръпна няколко акорда и започна да изпълнява един бърз испански танц, при чиито волни звуци Ейми неволно се изправи. В Испания китарата е любим инструмент. Има я в почти всяко семейство и нерядко се срещат хора, постигнали удивително майсторство в тази насока. Ейми също беше слушала такива изпълнители. Но малцина умееха да свирят като лейтенанта. Когато мелодията свърши, Ейми плесна с ръце и възкликна:
— Браво! Та това беше виртуозно изпълнение! А казвахте, че не можете да свирите!
Отначало той се стъписа, ала после се приближи и отвърна:
— Ах, миледи, не знаех, че сте тук. Впрочем преди известно време само казах, че не умея да свиря на пиано.
— А защо не ни дадохте да разберем, че сте такъв артист на китарата?
— Защото си имам свои възгледи за музиката. Тя е предимно изкуство на чувствата, на сърцето, а никой не обича да превъзнася чувствата си открито. С удоволствие слушам и се наслаждавам на даден концерт, но не мога да изразявам публично чувствата си с музика.
— За собствени композиции ли говорите?
— Никога не съм учил ноти. Свиря онова, което ми подсказва фантазията, и го свиря за себе си, не за другите.
— Охо, значи егоцентрик. А пеете ли?
— Да. Каквото ми внуши моментът.
— И никой не бива да ви слуша? Дори и… аз, мосю?
— Е, добре, миледи, ще ви изпея нещо. Но какво? Никога не съм учил песни, съчинявам само импровизирано.
— Добре, тогава изпейте една… любовна песен!
— В такъв случай съм принуден да си въобразя, че една дама мисли за мен, на която да посветя тази любов и песен!
— Така да бъде! — съгласи се Ейми развеселено.
— Всъщност има една, за която бих искал да мисля сега, когато пея.
Той я отведе до креслото, на което бе седяла преди малко, и се отдръпна на заден план в помещението, където се настани на един диван. Там цареше такава тъма, че тя не можеше да го различи.
Мина известно време, след което тя чу звученето на струните тихо, сетне по-силно в отделни акорди и тонове, които сякаш се търсеха и накрая се събраха в мелодия. Сега до слуха на Ейми достигна и неговият глас:
Твоята любов крепи мойта вяра,
моето сърдечно упование.
Ако съдбата помисли за раздяла,
небето ще е моето съзерцание.
Ведро, светло, чисто като твоите очи,
от което слънцето ми пророкува,
че ще бъдеш моя ти,
а това е най-висшата наслада.
Едно късо интермецо пренесе мелодията в минор, след което по-високо и раздвижено прозвуча следващата строфа:
Твоята любов крепи моите надежди.
Бъдеще, щастие и светлина е тя.
И ако този рай пред мене се отвори,
да вляза няма да се колебая.
Страдания и болки от минали времена
в забрава и немара ще потънат те.
И към благоденствие и слава