— Добре — съгласи се той.
— И нямаш нищо против да го направя в работно време?
Курц просто я изгледа. Тя се беше върнала на работа при него миналата есен, в деня, в който той излезе от затвора. След дванадесетгодишно прекъсване.
— Някога казвал ли съм ти колко часа трябва да работиш и как да прекарваш деня си? — попита я най-накрая Курц. — Ако успееш да се справиш с работата за „Суитхарт Сърч“ за десет минути, през останалата част от деня можеш да си почиваш, ако искаш. Все ми е тая.
— Аха — отвърна Арлен, а физиономията ѝ довърши изречението. Доскоро ѝ се налагаше да работи за фирмата по десет-дванадесет часа през седмичните дни, през повечето съботи и от време на време през неделя. Тя загаси цигарата и си извади нова, но не я запали.
— От какво друго имаме нужда? — попита Курц.
— От тридесет и пет хиляди долара — отговори Арлен.
Той реагира по същия начин, по който реагираше винаги на изненадите — с безизразно лице.
— За нов сървър и за някои проучвания — добави секретарката.
— Смятах, че този сървър и вече направените проучвания са достатъчни за работата на „Суитхарт Сърч“ през следващите две години — каза Курц.
— Така е — съгласи се тя. — Парите са за „Сватбени камбани“.
— „Сватбени камбани“?
Арлен си запали новата цигара и си дръпна бавно и дълго от нея. Накрая издиша дима и обясни:
— Идеята ти за издирването на бивши гаджета от гимназията беше чудесна, Джо, и от нея се вадят добри пари, но стигаме до момента, в който постъпленията ни намаляват.
— Само след четири месеца? — учуди се Курц.
Секретарката размаха лакираните си нокти в сложен жест.
— Онова, което ни различава от останалите онлайн услуги за търсене на бивши гаджета от училище, е, че ти проследяваш някои от тези хора лично и им предаваш любовните писма.
— Аха. Е, и? — В този момент Курц разбра какво имаше предвид тя. — Искаш да кажеш, че това е целият пазарен дял в тази част на Западен Ню Йорк, Северна Пенсилвания и Охайо. Че не можем да прегледаме повече годишници в региона. Че се превръщаме в поредната онлайн агенция. Да, помислих и за това, когато ми хрумна идеята в затвора, но смятах, че ще продължи по-дълго от четири месеца.
Арлен се усмихна.
— Не се тревожи, Джо. Нямах предвид, че ще ни свършат годишниците или клиентите през следващите две години. Просто стигнахме до момента, в който постъпленията ни намаляват… или поне за твоята услуга от врата до врата.
— Значи… „Сватбени камбани“ — каза Курц.
— „Сватбени камбани“ — съгласи се секретарката.
— Предполагам, че това ще е някаква онлайн услуга за планиране на сватби. Освен ако не си решила да я предложиш като бонус пакет за редовните клиенти на „Суитхарт Сърч“.
— О, това може да го направим, но аз си го представям като пълна услуга за онлайн планиране на сватби. В национален мащаб. Дори в международен.
— Значи няма да доставям цветя в Ери, Пенсилвания, както правя сега с любовните писма?
Арлен изтръска пепелта от цигарата си.
— Не е нужно да участваш, ако не искаш, Джо. Само трябва да осигуриш парите, да станеш собственик на компанията… и да намериш нов офис.
Курц не обърна внимание на последното изречение.
— Защо са ти тридесет и пет хиляди долара? Това са доста проучвания.
Арлен му занесе папка с таблици и бележки. Не се отмести от бюрото му, докато той я разглеждаше.
— Виждаш ли, Джо, просто събирах информация от интернет и я слагах в един екселски файл — точно това правят днешните онлайн фирми за сватбени услуги — но после използвах част от постъпленията ни, за да създам нова база данни на „Оракул81“ и платих на „Ергос Бизнес Интелиджънс“, за да се разровят в базата данни на всички онези сватби, които други хора или компании са планирали.
Секретарката посочи няколко колони в таблицата.
— И voila!
Курц потърси модели в тези колони. Най-накрая забеляза един.
— Планирането на модерна сватба отнема от двеста и седемдесет до триста дни — констатира той. — Почти всички попадат в този диапазон. На другите известна ли им е тази информация?
Арлен поклати глава.
— Някои от хората, които планират сватби, го знаят, но не и няколкото онлайн компании. Моделът наистина се набива на очи, когато разгледаш целия масив от информация.
— Как твоите… нашите… „Сватбени камбани точка ком“ ще ни донесат много пари? — попита Курц.
Секретарката извади още няколко страници.
— Ще продължим да използваме инструмента на „Ергос“, за да анализираме този период от двеста и седемдесет до триста дни и да установим точно кога се случва всяка стъпка от операцията.