— Става въпрос за Рейчъл. В болница е. Ранена е лошо.
— За какво говориш? Откъде знаеш…
— Помниш ли сестрата на Алън? Гейл. Тя е медицинска сестра в Окръжна болница на Ери. Познава Рейчъл. Познаваше Сам, помниш ли? Току-що ми се обади. Тъкмо е застъпила на смяна. Рейчъл е била приета тази сутрин около девет часа.
— Рафърти ли я е ударил? — попита Курц. Мики Кий и останалите го наблюдаваха с интерес. Марко облиза устни. Явно се чудеше дали това ново стечение на обстоятелствата нямаше да попречи на шансовете им за оцеляване през следващия един час.
— Не. Катастрофирали са на „Кенсингтън“. Доналд Рафърти е бил пиян. Гейл ми каза, че е със счупена ръка и вероятно има сътресение, но ще се оправи. Рейчъл обаче е в много лошо състояние.
— Колко лошо? — Курц чуваше собствения си глас, сякаш беше на километри разстояние.
— Все още не знаят. Рейчъл е в операционната цяла сутрин. Гейл ми каза, че са премахнали далака и единия ѝ бъбрек. Ще знаят повече в следващия един час.
Курц не отговори. Притъмня му пред очите и чу шум, който приличаше на прииждащ влак.
— Джо?
— Да. — Осъзна, че ако не отпуснеше хватката си около малкия телефон, щеше да го счупи на две.
— Има още нещо. Много по-лошо.
Курц зачака.
— Рейчъл е била в съзнание, когато са я извадили от колата. Медиците са ѝ говорили, за да я държат в съзнание. Казала им, че избягала предната вечер, но пастрокът ѝ я намерил близо до автобусната спирка и я накарал да се качи в колата. Избягала, защото той много пиел и се опитал да я изнасили.
Курц прекрати разговора, сгъна телефона и много внимателно го прибра във вътрешния джоб на сакото си.
— К’во става? — попита Мики Кий. — Да не изгуби голям облог, господин Хауърд от „Рейфърд“? Да не би тип на име Рафърти да оправя някоя от кучките ти?
Без да обръща внимание на Кий и на другите бодигардове, които се опитаха да го спрат, Курц прекоси коридора и влезе в трапезарията, за да накара Анджелина да се махнат колкото се може по-скоро оттук.
21
— Искали сте да ни видите, капитане?
— Сядайте — нареди им Хансън.
Детективите Брубейкър и Майърс се спогледаха, преди да заемат местата си. Милуърт не ги викаше за първи път в кабинета си, но за първи път ги канеше да седнат.
Хансън заобиколи бюрото си, седна на ръба му и подаде на Брубейкър снимка на Джон Уелингтън Фриърс.
— Познавате ли този човек?
Брубейкър взе снимката и поклати глава. Хансън не очакваше да са чували за идването на Фриърс в участъка, където беше съобщил опасенията си. Смяташе да им каже, че цигуларят е изчезнал и да им даде специална задача — под прикритие — да го намерят. По-късно щеше да се оправя с предизвиканите от това усложнения.
— Хей, този съм го виждал — каза Майърс.
Хансън се изненада.
— В участъка?
— В участъка ли? Не, тцъ. Фред, миналата седмица видяхме този тип да влиза в „Блус Франклин“, докато следяхме Курц, помниш ли?
Брубейкър взе отново снимката.
— Да, май е същият.
— Май ли? Мамка му, той е. Ако си спомняш, дойде с бял… мисля, че беше форд, може би модел „Контур“… и паркира точно до нас.
— Аха.
Ако Хансън не беше седнал на ръба на бюрото си, щеше да падне на пода. Нещата се нареждаха перфектно.
— Казваш, че този човек е бил в „Блус Франклин“ по същото време, по което и Джо Курц?
— Тъй вярно, капитане — отвърна Майърс.
Брубейкър кимна.
Хансън имаше чувството, че цялата му вселена се е избистрила. Онова, което само допреди миг беше пълен хаос, сега изглеждаше като съвсем ясна мозайка. Това съвпадение беше дар от Бога, чист и прекрасен.
— Искам да намерите този човек — каза той. — Името му е Джон Уелингтън Фриърс и се тревожим за безопасността му. — Обясни на двамата идиоти, че трябва да докладват само на него.
— Господи — каза Майърс. — Извинете ме, капитане, но мислите ли, че изчезването на Фриърс тази сутрин има нещо общо с Джо Курц?
— Вие го наблюдавахте по това време — отбеляза Хансън. — Къде беше той?
— Изплъзна ни се миналата вечер — отговори Брубейкър. — Едва тази сутрин го намерихме на Чийктуага. Смятахме да проверим къщата на секретарката му, но го видяхме да пътува по „Юниън“… — Ченгето млъкна.
— Близо до хотел „Шератон“ — довърши Хансън.
Майърс кимна.
— Не е далеч.
— Май ще продължим да следим Курц — каза Брубейкър.