Хансън поклати глава.
— Това е по-важно от неговото залавяне. Този цигулар, Фриърс, е много важен човек. Възможно е да е отвлечен.
Майърс се намръщи.
— Имате предвид спецчастите, ФБР и всичко останало? Извинете ме, капитане, знаете какво имам предвид.
Хансън заобиколи бюрото си и седна в кожения си стол.
— Точно сега сме само аз, вие и едно предчувствие. Да, видели сте Фриърс да влиза в „Блус Франклин“, когато Джо Курц е бил там, но това не означава, че има някаква връзка между тях. Да сте ги виждали заедно по време на наблюдението?
Двамата детективи поклатиха глави.
— Искам да се постараете много повече този път. Започвате още този следобед. Ще се редувате.
— Как така? — попита Брубейкър, като побърза да добави едно „сър“.
— Ще работите соло — отвърна Хансън.
— На дванадесетчасови смени? — изхленчи Майърс. — Сами? Това копеле Курц е опасно.
— Аз също ще помогна — заяви капитанът. — Ще направим график. Не говорим за седмици, а само за един-два дни. Ако Курц има нещо общо с изчезването на Фриърс, съвсем скоро ще разберем. Фред, ти ще поемеш първата смяна. Провери къщата на секретарката в Чийктуага. Томи, ти ще прекараш следващите няколко часа около дома на Курц, офиса му и така нататък. Фред, остани за минутка. Искам да говоря с теб.
Двете ченгета се спогледаха, преди Майърс да излезе и да затвори вратата след себе си. Капитан Милуърт не беше наричал никой от двама им на малки имена досега.
Брубейкър застана до бюрото и зачака.
— Миналата седмица получих обаждане от Вътрешни афери за теб — каза Хансън.
Брубейкър лапна една клечка за зъби, но не каза нищо.
— Грейнджър и момчетата му смятат, че имаш връзки с фамилията Фарино — продължи капитанът, като не отделяше поглед от ченгето. — Смятат, че получаваш подкупи от Малкия Скаг и че си поел задълженията на приятелчето си Хатауей след кончината му миналия ноември.
В погледа на Брубейкър не се четеше нищо. Той размърда клечката за зъби с език.
Хансън премести някакви документи на бюрото си.
— Споменавам го, защото смятам, че ще имаш нужда от човек, който да ти пази гърба, Фред. Някой, който да ти казва кой души наоколо и кога. Мога да бъда този човек.
Ченгето махна клечката за зъби от устата си, изгледа я и я прибра в джоба си.
— Защо бихте го направили, капитане?
— Защото искам да дадеш всичко от себе си и да действаш дискретно по тази задача, Брубейкър. Ако ти ми помогнеш и аз ще ти помогна.
Ченгето просто стоеше и се пулеше. Очевидно се опитваше да осмисли предложената му сделка.
— Това е всичко — каза Хансън. — А сега върви да намериш Курц. Ще смениш Томи след осем часа. Обади ми се на мобилния, ако изникне нещо. Но кажи на Майърс… че не трябва да правите нищо друго, освен да наблюдавате, без моето разрешение. Разбираш ли? Нищо. Дори да видите Курц да пребива сина на кмета по светло на главната улица, пак ще ми се обадите, преди да сторите нещо. Капиш?
— Да.
Хансън кимна към вратата и Брубейкър излезе от кабинета му.
Капитанът от отдел „Убийства“ се завъртя на стола си и прекара няколко минути загледан в сивата сграда на стария съд от другата страна на улицата. Всичко това отиваше прекалено далеч, при това прекалено бързо. Трябваше да бъде разрешено. Дори да се случеше нещо с детективите Брубейкър и Майърс — всичко можеше да се случи с две цивилни ченгета, когато си имаха работа с човек като Курц — пак щяха да останат много отворени въпроси.
Хансън въздъхна. Харесваше му да е детектив от отдел „Убийства“. Дори беше добър в тази работа. Също така харесваше съпругата си Дона и доведения си син Джейсън. Тази самоличност беше само на четиринадесет месеца и според него можеше да продължи да я използва още една-две години, дори повече.
Затвори очи за момент. Да бъде волята ти, Господи. Да бъде волята ти. Хансън отвори очи и използва личната си линия, за да се обади на един определен зъболекар в Кливланд. Време беше стоматологичният картон на Робърт Гейнс Милуърт да се подготви.
22
— Вие член на семейството ли сте? — попита медицинската сестра.
— Брат съм на Доналд Рафърти — отвърна Курц, който познаваше зълвата на Арлен, Гейл, и знаеше, че работи на деветия етаж, но не искаше да го вижда тук.
Сестрата на регистратура изсумтя и погледна един от компютрите на работното си място.
— Господин Рафърти е в шестстотин двадесет и трета стая. Има леко сътресение и счупена китка. В момента спи. Лекуващият го лекар, доктор Сингх, ще е на разположение след около двадесет минути, ако желаете да разговаряте с него.