Хансън? Не. Кой е този?
Курц с усилие се изправи на колене и отново посегна към резервния си пистолет, но палтото му се беше скъсало и извило на една страна при падането му, и сега не можеше да намери джоба. Може би оръжието беше паднало някъде, но не виждаше къде в този мрак, разкъсван единствено от слабата светлина, проникваща през счупения прозорец.
Нападателят му тихомълком се озова зад него, сграбчи го за косата и го изправи на крака.
Курц инстинктивно изстреля лявата си ръка към брадичката на опонента си — дясната му беше безполезна — и усети как някакво дълго острие срязва до кокал предмишницата му, вместо да успее да разкъса гърлото му. Джо простена и се опита да изрита онзи назад.
Мъжът отскочи.
Курц се олюляваше, едва стоеше на краката си и усещаше как едно от счупените му ребра се забива в десния му дроб. Кървеше лошо, дясната му ръка висеше безполезна, а краката му трепереха. Можеше да остане прав само още няколко секунди, преди да изгуби съзнание.
Нападателят му се премести вляво и се сля със сенките.
Курц тръгна назад към прозореца. От рамката му стърчеше голямо парче стъкло. Ако можеше да примами мъжа към…
Изваяната от мрак фигура се стрелна от сенките. Курц заряза стратегията си с прозореца, заопипва палтото си с окървавената си лява ръка и стигна до джоба си в мига, в който се появи заслепяваща светлина.
Фигурата, която отново го срита в гърдите, не се разсея от светлината. Мъжът го удари с острото си рамо, вдигна го и го блъсна назад през прозореца, докато лявата ръка на Джо се оплиташе в джоба му.
Той едва сега осъзна, че е бил изхвърлен през прозореца, през онзи черен правоъгълник над него, на който се белееше лицето на нападателя му. След миг се стовари по гръб на твърдата козирка, счупи изгнилата мазилка и арматура и пропадна още пет метра, докато не се приземи на заснежения бордюр долу.
Хансън, който се намираше на стотина метра в кадилака си, не чу нищо от случващото се. Той запали двигателя, който веднага оживя, усили парното докрай и включи халогенните фарове.
Тъкмо посягаше към скоростния лост, когато чу тихичко тик-тик и петнадесет килограма експлозив С-4, поставени под кората, под двигателя, зад таблото и особено внимателно около 150-литровия резервоар, избухнаха в добре изчислена последователност.
Първият възпламенен експлозив се намираше на нивото на краката на Хансън, малко над глезените му. Вторият запрати предния капак на тридесет метра във въздуха и отнесе предното стъкло. Основният пакет възпламени резервоара, вдигна тежкия два тона и половина джип на метър и половина от земята и го приземи обратно на горящите му гуми. Вътрешността му веднага се изпълни с миризма на горящ бензин.
Хансън беше жив. Дори докато вдишваше пламъците, си помисли: Жив съм!
Опита се да отвори вратата, но беше заяла. Предната седалка беше изкривена напред и гореше. Самият той също беше пламнал. Воланът се топеше в ръцете му.
Без да осъзнава, че краката му вече ги нямаше, Хансън се хвърли напред и задращи с нокти по таблото в опит да излезе през оставената от предното стъкло дупка.
Капакът на кадилака го нямаше и отдолу беше като огнен кладенец.
Това не го спря. Протегна ръце, чиято плът се беше стопила от пламъците, хвана се за релсата на багажника на покрива и издърпа овъглените си и горящи крака от останките, като се измъкна от горящата метална руина.
Косата му гореше. Лицето му гореше. Хансън се претърколи в дълбокия сняг и през цялото време, в което гасеше пламъците, пищеше в агония.
Запълзя на димящи лакти в опит да се отдалечи от горящия автомобил и след малко се обърна по гръб, за да си поеме въздух през изгарящите го дробове. Виждаше всичко съвсем ясно, макар да не знаеше, че клепачите му се бяха стопили и сраснали с веждите, така че не можеха да се затворят. Хансън вдигна ръце към лицето си. Боляха го. Изпълни го недоумение и му стана странно забавно, когато видя, че пръстите му са се надули и са се пръснали като кренвирши, оставени прекалено дълго на скарата. На фона на черното небе забеляза белите си кости. Пламъците осветяваха всичко в радиус от шестдесет метра.
Хансън се опита да изкрещи за помощ, но дробовете му бяха като два мяха, напълнени с въглерод.
Между него и горящия автомобил се появи някакъв силует. Принадлежеше на мъж. Тъмната фигура коленичи, доближи се до него и позволи на пламъците да разкрият лицето му.