— Вчера наистина беше голяма работа.
Гърни кимна.
— Ужасно убийство.
— Да.
— Плюс доказателства, свързани с всички убийства. Какъв шок!
— Да.
— Надявам се нямаш против, че те помолих да напуснеш местопрестъплението, след като ни ориентира.
Гърни го беше приел като знак за раздразнението на Клайн от факта, че хората, които му докладваха, насочваха въпросите си към Хардуик и него.
— Работата е там — обясни прокурорът неловко, — че Хардуик няма официален полицейски статут, а по-нататък може да възникнат съмнения в спазването на процедурата на местопрестъплението.
— Няма проблем.
— Хубаво. Получихме още малко информация, която подкрепя вече намереното от теб. Балистичната експертиза нощес свърза пушката в мазето на Бекерт с убийствата на Стийл и Лумис, както и с инцидента в задния ти двор… — Клайн замълча за момент. — Не ми изглеждаш изненадан.
— Не съм.
— Е, има и друго. Трешър направи първична аутопсия на останките на Търлок. Предположи какво намери?
— Стоманена стрела, забита в гърба му?
— Той ли ти каза?
— Не.
— Тогава как…
— Още докато бях вътре в хижата, чух приближаването на кучетата. Вероятно от място в гората близо до края на полянката, на около сто метра. Търлок сигурно също ги е чул. Но така и не стреля. Всъщност глокът му си беше в кобура. Което е нелогично, освен ако вече не е бил обездвижен, когато кучетата са хукнали в атака. А братята Горт явно са доста добри с арбалетите.
Клайн го зяпна.
— Изобщо не си се съмнявал, че са те?
— Не знам за други убийци, специалисти по арбалетите, които да обикалят наоколо с голяма глутница бойни кучета и сериозен мотив за убийство.
— Мотивът е отмъщение срещу Търлок за нападението на имота им?
— Това, плюс публичното им обвинение в убийствата на членове на АРС — Гърни замълча за момент. — Това ни дава средството и мотива. Възможността не е толкова очевидна. Ще зависи от това как Горт са знаели, че Търлок ще се появи при хижата точно в онзи момент. Това е сериозен въпрос. Което ще рече, че още не си приключил случая.
— Наясно съм с това.
— Успя ли да задържиш Бекерт?
— Работим по въпроса. В момента не можем да го намерим. Което ме връща на основната тема на този разговор… — Клайн замълча, облегна се на стола и сплете пръсти пред брадичката си. — Твоите открития, за които заслужаваш голяма похвала, обърнаха случая на сто и осемдесет градуса.
Гърни спокойно посочи, че още от началото се е притеснявал от гледната точка на другите и е изказвал възражения, а Клайн на практика го е уволнил, задето не приема официалната версия.
Прокурорът измъчено се намръщи.
— Струва ми се малко прекалено опростено. Но в момента последното, което ми се прави, е да споря с теб, особено като знам какви предизвикателства ни предстоят. През последните двайсет и четири часа имахме повече обрати, отколкото съм виждал в друг случай през живота си. Поне засега съм успял да удържа капака на това, което със сигурност ще се превърне в медийна буря, но няма да съм в състояние да го задържам дълго. Фактите ще се разчуят. Ще трябва да направим всичко по силите си да ги представим в положителна светлина. Да удържим контрола върху историята. Да запазим общественото доверие в силите на реда. Предполагам, че си съгласен?
— Малко или много.
Клайн примигна срещу не особено ентусиазирания отговор на Гърни, но продължи в посоката, в която бе поел:
— Ако с нея се борави правилно, тази голяма каша може да бъде представена като триумф на силите на реда. Посланието, което трябва да предадем, е, че никой не стои над закона, ние следваме истината без страх или фаворизиране независимо накъде ни води.
— Това беше посланието и на Бекерт, преди да се озове от другия край.
— Което не означава, че е грешно.
Гърни се усмихна:
— Просто идва от грешната уста?
— Като се замислиш сега — очевидно. Но нямам това предвид. В момента всичко е с краката нагоре. Трябва да покажем стабилност. Посланието е, че силите на реда все още оперират решително. Обществото трябва да вижда стабилност, ред и компетентност.
— Съгласен съм.
— Стабилност, ред и компетентност са трите ключа към поддържането на кораба ни на вода. Но ето какво е условието. Сами по себе си тези качества са просто думи. Трябва им живец. И ти си голяма част от този живец… — При тези думи Клайн вече се беше облегнал напред. Сякаш черпеше енергия и убеждение от собствения си глас. — Дейвид, ти преследваш истината от самото начало като ракета с топлинно насочване. И благодарение на теб практически сме я достигнали. Не мисля, че преувеличавам, когато казвам, че това ще бъде най-големият триумф в полицейската ти кариера. Нещо повече, това ще бъде триумф за полицейските сили. За самия закон. Което е най-важното, нали?