— Но и двата договора са подписани от Марсел Джордан?
— Точно така. Доколкото си спомням, госпожица Джаксън отнесе документите при него и ги върна в офиса ми.
— А знаехте ли за ръководната й роля в Алианса за расова справедливост?
— Не се интересувам от политика. Избягвам да гледам новини. Твърде разстройващо е.
— Значи не сте се срещали с Марсел Джордан?
— Не.
— И не сте говорили с него?
— Не.
— Той осигури ли ви финансови препоръки?
— Не.
— Не изисквате ли уверение, че може да си позволи наема?
— Не го сметнахме за необходимо.
— Това нормално ли е?
— Не, не е. Но и сделката не беше.
— В смисъл?
— И за двете жилища беше платено предварително. За цялата година. В брой.
— Това притесни ли ви?
— Много хора обичат плащанията в брой. Не подлагам на съмнение такива сделки.
— А не ви ли хрумна, че господин Джордан може да не знае за водещия се на негово име договор?
— Не ви разбирам. Как така да не знае?
Гърни беше сигурен, че в крайна сметка чрез сложен заговор Бекерт и Търлок са целели да натопят Джордан, неговите сътрудници в АРС и Кори Пейн за убийствата на Джон Стийл и Рик Лумис. Така че не се изненада да научи за потенциалното незнание на жертвата за сделката. Вниманието му привлече присъствието на Блейз Джаксън, което предполагаше участието й в заговора от самото начало.
Приключи обаждането и поседя малко до прозореца, загледан навън към редиците цъфтящи джанки по протежение на горното пасище. Чудеше се колко ли сериозно е замесена Блейз Джаксън в убийствата в Уайт Ривър и дали е била само инструмент, или мозъкът на цялата операция. Докато тази мисъл се въртеше в ума му, Гърни забеляза движение в небето над дърветата. Червеноопашат мишелов се въртеше над края на ливадата и без съмнение търсеше някоя по-малка птица или космата твар, която да прониже с ноктите си, да я разкъса и погълне. Природата, заключи детективът за стотен път, при все сладостта, цъфтежа и птичите песни, в същността си беше филм на ужасите.
Телефонът на нощното шкафче до него звънна. Гърни обърна гръб на прозореца и вдигна.
— Гърни на телефона.
— Здравей, Дейв! Марв Гелтър с обажда.
— Марв? Добро утро.
— Добро и заето, такова е то. Разбунваш духовете, приятелю. Политическият пейзаж по горните етажи е съвсем променен!
Гърни запази мълчание.
— Няма време за губене. Така че нека мина на темата. Свободен ли си за обяд?
— Много зависи за какво става дума.
— Разбира се, че зависи! Става дума за твоето бъдеще. Току-що обърна света с краката нагоре, приятелю. Време е да се възползваш от това. Да се погрижиш за остатъка от живота си.
Дълбокото отвращение на Гърни от Гелтър отстъпи пред любопитството.
— Къде искаш да се срещнем?
— В „Синият лебед“ в Локенбери. В дванайсет.
Докато Гърни се приготви за излизане, косачката на Мадлин я беше отвела покрай горното пасище и на една от затревените пътеки през боровата гора. Детективът й остави бележка с кратко обяснение, че се надява да се прибере до три следобед. След това взе адреса на ресторанта от интернет, вкара го в джипиеса и потегли.
Безупречното селце Локенбери, само на около километър от странната кубична къща на Гелтър, бе сгушено в уединена долина като съвсем отделно царство, където пролетта бе напреднала повече, отколкото сред съседните хълмове. Нарцисите и ябълковият цвят вече отстъпваха на цъфтящите люляци. „Синият лебед“ се намираше в спокоен сенчест участък на главната улица. От живописните колониални домове от двете му страни го отличаваше единствено елегантна дискретна табела до алеята от гранит, водеща към входната врата.
В облицованото с лакирана ламперия фоайе Гърни бе посрещнат от красива блондинка с едва доловим скандинавски акцент.
— Добре дошли, господин Гърни! Господин Гелтър пристига след малко. Позволете да ви заведа до масата ви!
Той я последва по настлания с килим коридор до стая с висок таван и полилей. Стените бяха покрити с редуващи се флорални стенописи в импресионистичен стил и лъскави огледала. В средата се намираше една-единствена маса — кръгла, с бяла ленена покривка, два френски провинциални дървени стола и два изискано сервирани комплекта прибори за хранене. Красивата блондинка изтегли единия стол за Гърни.
— Да ви донеса нещо за пиене, господине?