— Още ли си убеден, че става въпрос за някакъв заговор?
— До известна степен — кимна Джак. — Но май ще се окаже, че само аз мисля така…
Лори му пожела късмет и се оттегли. Минута по-късно отново се изправи на прага.
— Бях решила да хапна нещо на път за дома — рече тя. — Искаш ли да ми правиш компания?
— Благодаря, но предпочитам да приключа с тези папки, докато всичко все още е свежо в главата ми.
— Разбирам. Лека нощ.
— Лека нощ, Лори.
Телефонът иззвъня точно когато разгръщаше за трети път досието на Нодълман. Беше Терез.
— Колийн тръгва на среща с Чет — съобщи тя. — Искаш ли да вечеряме с тях?
Джак беше смаян. Пет години наред беше избягвал всякакви социални контакти, а тази вечер получи покана за вечеря от две красиви и интелигентни жени накуп!
— Благодаря за поканата — промърмори той, после повтори оправданията за досиетата, които вече беше казал на Лори.
— Силно се надявам да зарежеш този кръстоносен поход — въздъхна Терез. — Нима не се убеди, че не си струва риска? Веднъж вече те пребиха, а сега имаш всички шансове да изгубиш работата си!
— Рискът би си струвал в момента, в който открия доказателства за умисъл — отвърна Джак. — Защото сериозно се опасявам от избухването на истинска епидемия.
— Според Чет постъпваш глупаво — настоя Терез.
— Всеки има право на свое мнение — сви рамене Джак.
— Моля те, внимавай като се прибираш!
— Ще внимавам.
Започна да му писва от страховете на околните. За тази опасност беше помислил още сутринта.
— Ние ще работим до късно, може би цяла нощ — добави тя. — Ако имаш нужда от нещо, звънни ми в службата…
— Добре — отвърна Джак. — Желая ви успех…
— И на теб… Благодаря за идеята, която ми даде. Всички я одобриха. Чао…
Джак остави слушалката и се задълбочи в досието на Нодълман. Направи опит да систематизира бележките на сестрите, но не успя да се концентрира. В един момент се усети, че вече пет минути препрочита един и същ параграф, въздъхна и се облегна назад. Продължаваше да мисли за поканите, които му отправиха Лори и Терез. Неволно отчиташе приликите и разликите между двете жени. После мислите му неусетно се прехвърлиха на Бет Холдърнес, а оттам и на невероятно лесния начин, по който всеки може да си поръча вирулентни бактерии.
Затвори папката на Нодълман и замислено забарабани с пръсти по бюрото. Възможно ли е някой да е поръчал бактерии от Националния биологически център, а след това умишлено да ги е пръснал в болницата? Дали хората от Центъра могат да кажат, че става въпрос именно за техни бактерии?
Идеята му се стори интересна. Бързият напредък в областта на ДНК-технологиите положително е създал подобна възможност, а Националният биологически център със сигурност се е възползвал от нея. Това изглежда разумно както от гледна точка на отговорността, така и по чисто икономически причини. Въпросът е дали действително маркират своите проби.
Разрови бумагите си и скоро откри номера. По-рано през деня беше натиснал двойката, за да се свърже с търговския отдел. Сега обаче набра тройката, която го прехвърли в отдел „Информация“. Наложи му се да послуша малко рок-музика, после в слушалката звънна младежки глас. Игор Краснянски, с какво мога да ви помогна…
Джак се представи с истинското си име и длъжност, след което попита дали може да получи отговор на един чисто теоретичен въпрос.
— Разбира се — отвърна младежът с лек славянски акцент. — Ще направя каквото мога…
— Да речем, че разполагам с бактериална проба, която вече е била подложена на лабораторни манипулации. Има ли начин да разбера дали тя идва от вашия център?
— Въпросът ви е лесен, защото ние маркираме абсолютно всички проби. Отговорът е да. Веднага можем да разберем дали става въпрос за наш продукт.
— Как? — попита Джак.
— С помощта на проста флуоресцентна ДНК-проба, благодарение на която ще узнаем инвентарния номер на бактериалния материал.
— За целта трябва да го изпратя при вас, така ли?
— Може и обратното — отвърна Игор Краснянски. — Аз да ви изпратя маркиран материал от пробата, която ви интересува.
Отлично, рече си Джак. После забързано продиктува адреса си и помоли да получи пратката експресно. Спомена, че става въпрос за изключително спешен случай.
Остави слушалката и доволно въздъхна. Най-сетне щеше да разбере дали има някаква логика в теорията му за умишлена зараза.
Погледна купчината папки пред себе си. Май ще почакат, рече си той. Ако излезе така, че острозаразните бактерии нямат нищо общо с Националния биологически център, положително ще трябва да преосмисли всичко отначало…