— Лори тук ли е?
— Появи се само няколко минути преди теб да поиска работа, но аз й казах, че още не съм готов — отвърна Джордж.
— Къде е?
— Вероятно горе, в кабинета си…
Джак се изправи. Очакваният световъртеж не се появи.
— Дай на Лори аутопсиите на Холдърнес и Уинтроп — рече той.
— Откъде накъде? — вдигна глава колегата му.
— Моля те, Джордж, просто го направи!
— Добре де, не ми викай — направи гримаса онзи.
— Извинявай — въздъхна Джак. — Но съм доста притеснен.
Излезе и отново се насочи към приемното отделение. Джанис пак беше в кабинета си, но той реши да не я безпокои. Смъртта на Бет Холдърнес го разтърси здраво. Чувстваше се виновен, че момичето е било уволнено заради него, но не можеше да приеме мисълта, че пак заради него е загубило и живота си!
Натисна бутона на асансьора и зачака. Снощното покушение придаваше нова тежест на подозренията му. Някой бе решил да го премахне, тъй като не се беше съобразил с предупреждението му. По същото време е убита и Бет Холдърнес. Нещастно съвпадение? Или предположенията за въоръжен обир са неверни и момичето е изгубило живота си заради Джак? Каква тогава е ролята на Мартин Шевю? Отговор на тези въпрос нямаше… Но в едно беше абсолютно сигурен — оттук нататък трябва да действа сам, без да излага на опасност живота на когото и да било. Сам, абсолютно сам!
Лори наистина беше в кабинета си. Седнала зад бюрото, тя попълваше разни формуляри, докато чакаше Джордж да разпредели аутопсиите за деня. Вдигна глава при шума от влизането му и ахна. Джак й предложи вече познатото обяснение, но за разлика от Джордж тя го прие с открито недоверие.
— Научи ли, че Бингъм е долу, в дупката? — побърза да изпревари по-нататъшните й въпроси той.
— Да — кимна Лори. — Смаяна съм. До днес бях абсолютно убедена, че нищо на този свят не може да го докара тук преди осем, да не говорим пък за залата за аутопсии!
— Знаеш ли нещо повече за случая?
— Зная, че става въпрос за нетипична пневмония, нищо повече — отвърна младата жена. — Джанис подхвърли, че може би ще излезе някаква инфлуенца…
-Охо!
— Знам какво си мислиш! — размаха пръст под носа му Лори. — Нали съвсем неотдавна каза, че ако си терорист, ще използваш именно инфлуенцата за стартиране на мащабна епидемия? Искам да те предупредя, че не бива да бързаш със заключенията, тъй като се намираме в разгара на сезона на това заболяване…
— Но развитието на бронхопневмония вследствие на инфлуенца не се среща чак толкова често — направи опит да запази самообладание Джак. Самата думичка „инфлуенца“ караше сърцето му да ускорява ритъм.
— Срещаме го всяка година — поклати глава Лори.
— Добре, може и да си права — въздъхна Джак. — Но защо не звъннеш на твоята приятелка от „Вътрешно отделение“ и да я попиташ за нови случаи?
— Сега ли? — погледна към стенния часовник Лори.
— А защо не? — сви рамене Джак. — Вероятно е на визитация, но би могла да използва компютърния терминал в стаята на сестрите.
Лори вдигна слушалката и няколко минути по-късно я свързаха с познатата колежка от вътрешното отделение. Зададе въпроса си и зачака, спряла поглед на Джак. Състоянието му предизвикваше дълбока тревога в душата й. Лицето му беше не само изподраскано, но и доста зачервено.
— Няма нови случаи, така ли? — рече в слушалката тя. — Благодаря ти, Сю, много ми помогна…
Прекъсна линията и се извърна към Джак:
— Е, доволен ли си?
-Да, за момента — кимна той. — Слушай… Помолих Джордж да ти възложи две от днешните аутопсии. Имената са Холдърнес и Уинтроп.
— Защо? — попита Лори, забелязала треперенето на ръцете му.
— Направи го като услуга — промърмори той.
— Добре — сви рамене тя.
— Искам да те помоля да обърнеш специално внимание на евентуални косъмчета и други чужди тела при случая Холдърнес — добави Джак. — И да провериш дали криминолозите са направили същото на местопрестъплението… Ако случайно откриеш косми, моля те да ги подложиш на ДНК-сравнение с космите на Уинтроп.
В продължение на няколко дълги секунди Лори не успя да издаде дори звук. После тръсна глава и удивено промълви:
— Нима допускаш, че Уинтроп е убил Холдърнес?!
— Има такава вероятност — призна Джак и отмести поглед встрани.
— Откъде знаеш?
— Нека го наречем неприятно предчувствие — въздъхна Джак. Много му се искаше да й каже повече, но вече беше взел твърдото решение да действа сам. Край на лекомислените постъпки!