— Онзи случай беше абсолютно същият — пневмония, предизвикана от първична инфлуенца — продължи шефът. — И белият дроб изглеждаше точно като този тук. Направихме хистологична проба и останахме смаяни от пораженията. Оттогава насам изпитвам респект към някои форми на инфлуенцата…
— Този случай ме тревожи — изръмжа Джак. — Особено в светлината на предишните инфекции, на които се натъкнахме…
— Не започвай пак! — предупредително го изгледа Бингъм. — Тук не става въпрос за редки заболявания като чумата или туларемията. Сега е сезонът на грипа. Пневмонията вследствие на инфлуенца наистина се среща рядко, но все пак се среща, нали? Миналият месец имахме такъв случай…
Джак не можеше да бъде убеден. Пациентът на масата бе починал от смъртоносна инфекция, чийто носител имаше способността да се прехвърля от човек на човек със силата на горски пожар. Единствената му утеха засега беше съобщението от колежката на Лори, според която в „Дженерал“ нямало нови случаи…
— Имате ли нещо против да взема малко отмивки? — попита той.
— Не, разбира се — отвърна Бингъм. — Но внимавай какво ще правиш с тях!
— Ясно е, че ще внимавам…
Джак пренесе белия дроб до близкия умивалник и там, с помощта на Вини, приготви няколко проби чрез поливане на малките бронхи със стерилен физиологичен разтвор. Контейнерите, в които ги пусна, пък бяха стерилизирани с етер.
Въпросът на Бингъм защо са му отмивките го настигна на крачка от вратата.
— Ще помоля Агнес да ги изследва и да определи вторичния тип на вируса — отвърна той.
Бингъм сви рамене и погледна към Калвин.
— Идеята не е лоша — кимна онзи.
Джак качи контейнерите на третия етаж, но Агнес поклати глава:
— Нямаме необходимата апаратура за определянето на вторичния тип — рече тя.
— А къде имат такава?
— В градската референтна лаборатория, или в университета — отвърна Агнес. — Но най-добре ще се справят в Центъра за контрол на инфекциозните болести, където имат специален противогрипен отдел. Ако зависеше от мен, точно там ще изпратя тези отмивки…
Джак я помоли за специалните опаковки, с които се транспортират подобни проби, след което се качи в кабинета си на петия етаж. Набра номератора на ЦКИБ и помоли да го свържат с противогрипния отдел. Насреща се появи жена с приятен глас и се представи: Никол Маркет.
Джак обясни за какво става въпрос. Жената отвърна, че с удоволствие ще извършат процедурата по определяне на вторичния тип на вируса.
— Колко време ще ви отнеме процедурата, ако успея да изпратя пробите още днес? — попита той.
— Няма да стане за утре, ако това имате предвид — отвърна Никол.
— А защо?
— Всъщност, бихме могли — поправи се жената. — Но това зависи от качеството на вашите проби. В смисъл, дали съдържат достатъчно вирусни частици. Имате ли представа дали е така?
— Не — призна Джак. — Но пробите са взети директно от белия дроб на пациент, който е починал от вирусна бронхопневмония. Всички тук се страхуваме, че това може да е началото на тежка епидемия…
— В такъв случай пробите трябва да са добри…
— Ще намеря начин да ви ги пратя още днес — рече Джак, после й продиктува телефоните си и я увери, че може да го търси по всяко време.
— Ще направим каквото можем — отвърна жената. — Но ако вирусната концентрация е ниска, резултатите ще се забавят с няколко седмици.
— Няколко седмици?! — ужаси се Джак. — Но защо?
— Защото ще се наложи да отгледаме вируса. За целта използваме опитни мишки, чиито антитела губят битката най-рано след две седмици. Едва тогава ще сме сигурни, че вирусът е достатъчно жизнен, за да бъде подложен на изследването, което искате. Освен това ще разполагаме с големи количества от него, а това улеснява проследяването на генетичната верига.
— Стискам палци моите проби да са достатъчно жизнени — изпъшка Джак. — Имам и още един въпрос: кой от всички вторични вируси от този клас е най-заразен?
— Труден въпрос — въздъхна Никол. — Това зависи от много странични фактори, най-вече от имунната система на реципиента. Бих казала, че най-заразен би бил някакъв напълно нов щам, или такъв, който не се е появявал от много години насам… Идва ми на ум за онзи вирус, предизвикал първата глобална грипна епидемия през 1918–1919 година. Тогава от него са измрели над двадесет и пет милиона души…
— От коя разновидност е бил той?
— Никой не знае. Щамът е изчезнал веднага след епидемията. Някои специалисти подозират, че става въпрос за вируса на широкомащабния грип по свинете от седемдесет и шеста…
Джак благодари за любезността, увери жената, че ще направи всичко възможно да изпрати пробите още днес, после се свърза с Агнес и я попита как да транспортира пратката. Тя му даде името на спедиционната компания и притеснено добави: