Надникна през една от вратите и попита за кабинета на Кати Макбейн. Насочиха го към третата врата вдясно и той побърза да тръгне натам.
— Здравейте — рече той и старателно затвори след себе си. — Дано не се разсърдите, че ви изолирам от света, но… Вече ви казах, че не искам да се срещам с някои хора от тази болница…
— Няма проблеми — кимна Кати Макбейн. — Моля, седнете.
Джак седна на стола, който беше поставен пред ниското писалище. Самият кабинет беше малък — в него имаше място само за бюро, два стола и метална кантонерка за документи. Стените бяха запълнени с дипломите и сертификатите на Кати, които говореха за солидно образование. На бюрото имаше една-две семейни снимки.
Самата Кати изглеждаше така, както я помнеше Джак — пряма и дружелюбна. Чертите на кръглото й лице бяха фини и деликатни, а устните й — винаги готови да се разтеглят в усмивка.
— Силно съм обезпокоен от последния случай на вирусна бронхопневмония, причинена от инфлуенца — започна без повече предисловия Джак. — Каква е реакцията на Комисията за контрол на инфекциозните болести?
— Още не сме заседавали — отвърна Кати. — Пациентът почина едва снощи, все пак…
— А разговаряла ли сте по този въпрос с някой от останалите членове на комисията?
— Не — поклати глава Кати. — Не разбирам защо сте толкова разтревожен, все пак сме в разгара на грипния сезон… Честно казано, аз не съм особено обезпокоена от снощния инцидент и изобщо не го сравнявам с предишните, особено с менингококовите инфекции…
— Тревожи ме начинът, по който се проявява — поясни Джак. — Тази остра форма на пневмония е съвсем същата като при предишните случаи… Но има и разлика: при инфлуенцата заразата се пренася много по-лесно. Не й трябва вектор, защото се предава директно от човек на човек…
— Разбирам — кимна Кати. — Но вече ви казах, че случаи на инфлуенца се срещат през целия зимен сезон…
— Които водят до вирусна бронхопневмония? — изгледа я продължително Джак.
— Е, не чак такива — призна Кати.
— Тази сутрин направих опит да разбера дали има нови случаи, но получих отрицателен отговор — рече Джак. — Да знаете нещо ново по този въпрос?
— Не — поклати глава Кати.
— А можете ли да проверите?
Жената се обърна към копютърния си терминал, избра някаква команда и на екрана светна отговорът. Нови случаи на вирусна бронхопневмония нямаше.
— Добре, тогава да опитаме нещо друго — рече Джак. — Покойният пациент се казва Кевин Карпентър. В кое отделение е лежал?
— В ортопедията — отвърна Кати.
— Първите симптоми са се проявили около шест вечерта. Можем да проверим дали някои от дежурните в тази смяна сестри са болни…
Колебанието на Кати продължи само секунда, после ръцете й отново затичаха по клавиатурата. Този път й трябваше повече време, тъй като получи един доста дълъг списък с адреси и телефонни номера.
— Искате ли да ги търся? — попита тя. — Това са сестрите от нощната смяна, които ще бъдат тук след около два часа…
— Ако нямате нищо против — кимна Джак.
Кати хвана слушалката. Още втората сестра в списъка се оказа болна. Госпожица Ким Спенсър тъкмо се готвела да позвъни в службата и да предупреди, че не може да поеме смяната си. Имала ярко изразени симптоми на грип, а температурата й наближавала 39.5 градуса.
— Може ли да поговоря с нея? — протегна ръка Джак.
Кати съобщи това желание на момичето насреща, после мълчаливо му подаде слушалката.
Джак се представи като медицински следовател и попита за симптомите.
— Всичко започна внезапно — отвърна Ким. — В един момент ми нямаше нищо, после изведнъж главата ми щеше да се пръсне. Заболяха ме мускулите, кръстът… И друг път съм боледувала от грип, но такова чудо не е било…
— Имате ли кашлица?
— Слаба, но имам чувството, че се засилва — отвърна Ким.
— А болка зад гръдната кост? Обикновено е по-отчетлива при вдишване…
— Имам такава болка — рече Ким. — Какво означава тя?
— Да сте била в продължителен контакт с пациент на име Карпентър?
— Да — отвърна Ким. — А също и санитарят Джордж Хейзълтън… Господин Карпентър беше капризен пациент, особено след като получи главоболие и треска. Не мислите, че съм се заразила от него, нали? Инкубационният период на грипния вирус е далеч по-дълъг от двадесет и четири часа!
— Не съм специалист по инфекциозните болести и наистина не знам — отвърна Джак. — Но ви препоръчвам да вземете една доза римантадин…
— А какво е състоянието на господин Карпентър? — попита Ким.
— Ако ми дадете името на кварталната аптека, веднага ще ви напиша рецепта за римантадин — избягна въпроса й Джак. Явно състоянието на пациента се беше влошило след смяната на момичето.