— Чудесно! — рече Джак. — Много се радвам за теб!
— И това не е всичко — добави Терез. — Тейлър Хийт ме повика и лично ме поздрави. Разбрал за машинациите на Робърт Баркър и той вече е извън играта. Получих личните му уверения, че аз ще бъда следващият президент на „Уилоу и Хийт“!
— Трябва да черпиш! — извика Джак.
— Точно така! Затова те каня на обед в „Четири сезона“.
— Ама ти наистина си страшно упорита! — рече с уважение Джак.
— Такава трябва да бъде всяка жена от кариерата.
— За обяд едва ли ще успея, но можем да вечеряме заедно — рече Джак. — Ако не ме тикнат в затвора, разбира се…
— Това пък какво беше?
— Дълго е за обяснение — поклати глава Джак. — Ще ти звънна по-късно. Чао засега… — Затвори преди Терез да има време за реакция, ясно усетил, че тази жена ще го държи на телефона, докато не получи своето.
Стана с намерението да отскочи до ДНК-лабораторията, но на вратата се изправи Лори.
— Нямаш представа колко се радвам да те видя — усмихна се младата жена.
— Аз пък трябва да ти благодаря, защото ако не беше ти, нямаше да ме видиш — отвърна той. — Преди няколко дни положително щях да реша, че си пъхаш носа дето не ти е работа, но днес не мисля така. Не знам какво си разказала на Лу Солдано, но именно то ми спаси живота…
— Той се обади снощи и ми разказа всичко — кимна Лори. — Няколко пъти звъних у вас, но никой не вдигаше…
— Не само ти си звънила — поклати глава Джак. — Честно ще ти призная, че ме беше страх да се прибера…
— Лу каза, че рискуваш страшно много като контактуваш с разни банди… А аз лично съм убедена, че трябва да прекратиш това, което вършиш.
— Мнението ти съвпада с мнението на мнозинството — ухили се Джак. — Дори майка ми ще бъде съгласна с теб, ако си направиш труда да й звъннеш в Саут Бенд, Индиана…
— Не разбирам как можеш да се шегуваш след всичко това, което ти се случи! — намръщи се Лори. — Лу каза да ти предам и още нещо — полицията не е в състояние да ти осигури 24-часова охрана. Нямат достатъчно хора за това, следователно си сам…
— Не съвсем — продължаваше да се усмихва Джак. — Нали работя с теб, а голяма част от времето си прекарваме заедно?
— Невъзможен си! — поклати глава тя. — Когато не желаеш да говориш по дадена тема, винаги прибягваш до особеното си и невинаги приятно остроумие! Според мен трябва да споделиш всичко с Лу. Кажи му за подозренията си относно терористи, остави го да ги проучи. В крайна сметка това му е работата!
— Съгласен съм, но случаят е малко особен. Разследването изисква познания, които Лу не притежава. Освен това аз самият имам нужда от известно самочувствие. Признавам, че през последните пет години то беше доста смачкано…
— Странен човек си ти! — въздъхна Лори. — Говориш с недомлъвки, упорит си като магаре! А аз не те познавам достатъчно, за да преценя кога се шегуваш и кога говориш сериозно. Ще те помоля само за едно — бъди предпазлив, не предприемай нищо от това, което направи през последните няколко дни!
— Предлагам бартер — рече Джак. — Аз ще обещая това, за което ме молиш, а ти ще започнеш да вземаш римантадин!
— Видях долу нови смъртни случаи вследствие на грипа — вдигна глава Лори. — Това ли е причината да споменаваш за римантадин?
— Абсолютно — кимна Джак. — В Центъра за борба с инфекциозните болести приемат нещата изключително сериозно, предлагам и ти да направиш същото. Там са убедени, че става въпрос за вируса, който е предизвикал грандиозната епидемия от 1918 година. Аз самият започнах да пия римантадин…
— Как е възможно това? — учуди се Лори. — Този вирус отдавна не съществува!
— Грипните вируси имат свойството да се крият за дълги периоди от време — поясни Джак. — Това е едно от нещата, върху които работят в Центъра за борба с инфекциозните заболявания.
— Но къде тогава остават твоите подозрения в тероризъм? — засече го Лори. — Кой може да разпространява нещо, което не съществува извън някакъв неизвестен никому природен резервоар?
Джак замълча и се замисли. В този въпрос се съдържаше много логика.
— Нямах намерение да ти развалям празника — закачливо подхвърли тя.
— Нищо, нищо — разсеяно отвърна той. Умът му продължаваше да работи. Нима е възможно грипната епидемия да възниква по естествен път, докато останалите случаи си остават умишлени? Но този начин на мислене влизаше в остро противоречие с основното правило на медицинската диагностика: индивидуални обяснения се търсят дори при зарази с епидемиологичен характер.
— Но грипната заплаха е съвсем реална — подхвърли Лори. — Аз ще започна да пия римантадин, но искам да съм сигурна, че ти ще спазиш своята част от сделката. За тази цел ще ми се обаждаш периодично, особено след като разбрах, че Калвин те е освободил от аутопсии…