— Момент, момент! — намеси се Тейлър, безпогрешно доловил приближаването на критичната точка. — Навлизаме в обичайните спорове между творческите и финансовите екипи. Робърт е убеден, че Терез се държи като капризно дете и ще отблъсне клиента, Терез пък мисли, че Робърт е кон с капаци, готов да изхвърли бебето заедно със сапунената вода… Проблемът е там, че и двамата сте прави, но едновременно с това и двамата грешите. Прекратете споровете и се опитайте да работите като един екип.
В залата настъпи тишина. Всички присъстващи си дадоха сметка, че Зевс беше проговорил, а в думите му се съдържаше цялата истина.
Пръв се обади Брайън.
— Добре — въздъхна той. — Нека погледнем истината в очите. „Нешънъл Хелт“ е клиент от жизненоважно значение за дългосрочната ни стабилност. Преди тридесетина дни този клиент поиска вътрешна ревизия, резултатите от която би трябвало да станат известни след два месеца. Но вчера ни беше заявено, че ги искат след седмица…
— Господи! — възкликна Терез. Това означаваше алтернативна рекламна кампания, която изискваше месеци на упорит труд.
— Зная какво напрежение означава това за творческия отдел — въздъхна Брайън. — Но клиентът е този, който командва парада… В случай, че „Нешънъл Хелт“ не останат доволни от новите ни предложения, те със сигурност ще обявят открит конкурс. А това означава, че сметката им ще се превърне в обект на домогвания от всички рекламни агенции в тази страна. Излишно е да ви напомням, че гигантите в областта на здравеопазването ще хвърлят милиарди за реклама, при това за десетилетия напред… И вълците моментално ще надушат плячката.
— В качеството си на главен финансов експерт искам да уточня точно какво ще означава загубата на клиент като „Нешънъл Хелт“ — обади се Фил Аткинс. — Оставяйки по-дребните неприятности настрана ще посоча, че загубата на сметката на „Нешънъл Хелт“ ще означава отлагане на преструктурирането на фирмата за неопределено време, тъй като няма да разполагаме с необходимите средства за обратно изкупуване на ценните книжа, които сме пуснали на пазара.
— А това означава, че трябва да направим всичко възможно да задържим тази сметка — добави Брайън.
— Не зная дали е възможно за една седмица да изготвим алтернативни предложения — унило промърмори Терез.
— С нищо готово ли не разполагате? — попита Брайън. Терез мълчаливо поклати глава.
— Трябва да имате нещо — настоятелно я погледна Робърт. — Доколкото ми е известно, един специален екип работи по тази тема… — Устните му отново се разтеглиха в едва забележима усмивка.
— Разбира се, че имаме екип, който работи за „Нешънъл Хелт“ — гневно отвърна Терез. — Но той все още не е на етапа на истински „големите“ идеи. Не забравяйте, че хората ми са планирали работата си в разчет от няколко месеца напред…
— Не искам да ти се меся, но може би трябва да включиш още хора в този екип — рече Брайън, после се извърна към останалите: — Спираме дотук. Ще се съберем отново в момента, в който творческия отдел ни предложи своята концепция.
Всички станаха и се насочиха към изхода.
Замаяна, Терез се измъкна от „хижата“ и бавно тръгна към долния етаж, където се помещаваше главното творческо студио на агенцията.
„Уилоу и Хийт“ бяха сред първите, които обърнаха гръб на модната през осемдесетте години тенденция рекламните фирми да наемат шикарни сгради в скъпите квартали на града, най-вече ТрайБеКа и Челси. В резултат агенцията зае няколко етажа от един относително скромен блок на авеню Медисън, който обаче имаше предимството да е в центъра на града и в непосредствена близост до всички основни средства за масова информация.
Колийн се беше привела над чертожната дъска.
— Какво става? — вдигна глава тя. — Защо си толкова бледа?
— Проблеми! — изпъшка Терез.
Колийн беше първата художничка, наета от Терез — една изключително лоялна помощница в тежките битки за изготвяне и налагане на рекламните кампании. Разбираха се чудесно — както в професионално, така и в чисто човешко отношение. Блондинка с млечнобяла кожа, едва забележими лунички около чипото носле, Колийн беше изключително приятна жена. Очите й бяха наситено сини, доста по-тъмни от тези на Терез. Имаше слабост към широките и с няколко номера по-големи памучни фланелки, които вместо да скриват завидната й фигура, я подчертаваха по някакъв особен и много приятен начин.
— Нека отгатна — рече Колийн. — „Нешънъл Хелт“ са поискали съкращение на сроковете!
— Откъде знаеш? — зяпна Терез.