— Страхувах се да говоря на тази тема. Не исках да имам нищо общо с нея. Силно се надявах, че с тези случаи нещата ще приключат. Дори представа нямах, че си планирал и други.
— Не мога да повярвам на ушите си! — изръмжа Ричард.
Джак усети, че скоростта им намалява и вдигна глава. Колата се движеше в непрогледен мрак. Известно време пътуваха така, после спирачките изскърцаха и в купето нахлу ярка луминисцентна светлина. Ричард свали стъклото си и Джак разбра, че се намират на станция за заплащане на магистрална такса. Напълни дробовете си с въздух и започна да вика за помощ. Но гласът му беше дрезгав и слаб.
Ричард светкавично се извъртя и го удари с някакъв тежък предмет. Тялото на Джак се просна обратно между седалките.
— Не го удряй толкова силно, защото кръвта му ще оплеска цялата кола! — промърмори Терез.
— По-важното е да пази тишина! — изръмжа Ричард и вкара няколко монети в автомата за вдигане на бариерата.
Джак затвори очи. Главоболието му стана непоносимо. Опита се да намести тялото си в по-удобно положение, но изборът беше твърде ограничен. В крайна сметка успя да задреме, въпреки люшкането на колата. След като напуснаха станцията, поеха по някакъв зле осветен и изпълнен със завои път.
Дойде на себе си когато отново спряха. Бавно вдигна глава. Отвън пак имаше светлини.
— Хич и не си помисляй! — забеляза раздвижването му Ричард и вдигна револвера в ръката си.
— Къде сме? — замаяно попита Джак.
— Пред един денонощен магазин… Терез отиде да купи някои продукти.
Минута по-късно младата жена се върна, в ръцете си държеше книжна торба.
— Пак ли се събуди? — попита тя докато заемаше мястото си. — Да.
— Опита ли се да крещи?
— Този път не посмя.
Пътуването им продължи още около час. През цялото време двамата на предната седалка се караха. Всеки прехвърляше вината на другия.
Най-сетне напуснаха асфалтирания път и се задрусаха по някакви коловози. Джак се намръщи от болка, тъй като извивката на диференциала отново се заби в ребрата му.
Направиха остър ляв завой и спряха. Моторът заглъхна и двамата слязоха.
Джак остана сам. Вдигна глава и успя да зърне късче от нощното небе. Навън цареше непрогледен мрак. Подгъна крака под себе си и направи опит да изтръгне белезниците от металната рамка на седалката. Оказа се, че това е невъзможно. Рамката беше изработена от солидна стомана.
Отпусна се обратно по корем и се въоръжи с търпение. Похитителите му се върнаха чак след половин час. Отвориха двете задни врати, а Терез отключи белезниците и ги измъкна от рамката.
— Излизай! — изръмжа Ричард и насочи револвера в главата му.
Джак се подчини. Терез направи крачка напред и побърза да окове освободената му за миг ръка.
— Влизай в къщата!
Джак тръгна по мократа трева на ливадата, краката му несигурно се подгъваха. В сравнение с града, тук беше доста по-студено. От устата му излиташе пара. Пред очите му се появи селска къща с бели стени. Прозорецът до покритата тераса беше осветен, от комина излиташе дим, примесен с искри.
Насочиха се към верандата. Джак се огледа. Вляво се виждаха очертанията на някакъв обор, а отвъд него се простираше голо поле, чак до подножието на планината. Светлини не се виждаха, мястото очевидно беше напълно усамотено.
— Хайде, влизай вътре! — изръмжа Ричард и заби дулото на револвера в ребрата му.
Вътрешността на къщата беше приятна, обзавеждането — в английски селски стил. Пред масивната камина от дялан камък бяха разположени ниски дивани, тапицирани в дамаска на цветя. Масивните дъски на дюшемето бяха покрити с хубав ориенталски килим. В камината гореше току-що накладен огън.
В кухнята се влизаше през висока арка. Вътрешността й беше запълнена от масивна дървена маса с високи столове. В единия ъгъл имаше старинна печка стил „Франклин“, срещу нея беше монтиран порцеланов умивалник, модел 1920 година.
Ричард го насочи към умивалника и му направи знак да седне на черджето пред него. Разбрал, че ще го оковат за водопроводните тръби, Джак помоли да отиде до тоалетната.
Братът и сестрата отново започнаха да спорят. Терез искаше Ричард да го придружи и в тоалетната, но той категорично отказа. В крайна сметка стигнаха до решението да го пуснат сам, тъй като се сетиха, че прозорчето в тоалетната за гости е прекалено малко, за да може Джак да избяга през него.
Оставен на спокойствие, Джак побърза да глътне една таблетка римантадин. Беше разочарован от действието на лекарството, но се надяваше то все пак да забави настъплението на грипа. Без него симптомите му положително щяха да са далеч по-остри.