— Търсиш си оправдания, Терез — поклати глава Джак. — Ти си негов съучастник и прекрасно знаеш, че си виновна колкото него!
— Пет пари не давам за мнението ти, Джак! — погледна го раздразнено тя и отиде да хвърли още дърва в камината.
Той отпусна глава върху ръцете си и затвори очи. Чувстваше се зле, болен и уплашен. Чувстваше се като осъден на смърт, който очаква някакво чудо…
Един час по-късно вратата шумно се отвори и той се сепна. Неусетно беше заспал. Почти веднага установи нов симптом на болестта: очите го боляха при всяко завъртане на очните ябълки.
— Не било чак толкова трудно да изкопаеш гроб — обяви Ричард докато сваляше якето си. — Земята не беше замръзнала, освен това нямаше никакви камъни…
— Надявам се, че е достатъчно дълбок — рече Терез и захвърли книгата, която държеше в ръце. — Не искам повече издънки, като например тялото му да лъсне след пролетните дъждове…
— Дълбок е — увери я Ричард и отиде в банята да се измие. Когато се появи отново, на лицето му се изписа недоумение. — Къде отиваш?
— Навън — отвърна Терез и облече палтото си. — Ще се разходя, докато убиеш Джак…
— Чакай малко — стреснато вдигна ръка Ричард. — Защо аз?
— Защото това е мъжка работа — отвърна с усмивка на превъзходство Терез. — Ти си мъжът!
— Да имаш да вземаш! — завъртя глава Ричард. — Нямам намерение да го убивам! Не мога. Не мога да застрелям човек с вързани ръце!
— Не можеш ли? — изкрещя Терез. — Лъжец! А как можеше да пускаш в овлажнителите на беззащитни хора бактерии, които със сигурност убиват?
— Онова беше друго — поклати глава Ричард. — Бактерията ги уби. Беше битка между бактериите и имунната защита на болните. Не съм убивал никого директно, всеки от болните имаше своя шанс…
— Господи, дай ми търпение! — театрално извъртя очи Терез. — Хубаво! Не си убил пациентите, убили са ги бактериите… Сега пак ще бъде същото. Ще го убие куршумът, а не ти! Какво ще кажеш? Задоволява ли това шантавото ти чувство за отговорност?
— Различно е — поклати глава Ричард. — Изобщо не е същото.
— Нямаш избор, не разбираш ли? — кресна Терез. — Ако не го направиш, ще прекараш остатъка от живота си в затвора!
Ричард хвърли колеблив поглед към пистолета, оставен върху масичката за кафе.
— Хайде, вземи го! — заповяда Терез. Ричард продължаваше да се колебае.
— Хайде!
Той бавно пристъпи към масичката и взе оръжието.
— Браво — окуражи го Терез. — А сега иди и го застреляй!
— Може би трябва да му свалим белезниците — промърмори Ричард. — Ще побегне и тогава бих могъл да…
Терез направи крачка напред и яростно го зашлеви. В очите й блестеше налудничав бяс. Ричард отстъпи крачка назад.
— Глупак! Не искам да те слушам повече! — изхриптя тя. — Край на всякакви рискове, ясно?
Ричард попипа лицето си, след това огледа ръката си, сякаш очакваше да види кръв. Главата му бавно клюмна. Най-сетне беше проумял, че сестра му има право.
— Хайде, свършвай! — просъска Терез. — Аз ще бъда отвън. Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре. И гледай да не цапаш…
Вратата се затвори след нея, в помещението се възцари тишина. Ричард мълчаливо въртеше револвера в ръцете си.
— На твое място не бих я послушал — обади се най-сетне Джак. — Ако се докаже, че умишлено си предизвикал заразите, наистина те чака затвор. Но за предумишлено убийство ще те вкарат в газовата камера. Такива са законите в щата Ню Йорк.
— Млъквай! — изкрещя Ричард, втурна се в кухнята и опря револвера в тила му.
Джак замръзна на мястото си и затаи дъх. Така изтече цяла минута. После най-сетне изпусна въздуха от гърдите си и едновременно с това го обзе нов пристъп на кашлица.
Ричард хвърли оръжието на кухненската маса и хукна към вратата.
— Не мога да го направя! — извика в нощта той. Терез се появи почти веднага.
— Мръсен страхливец! — изкрещя тя.
— Защо ти не го направиш? — не й остана длъжен Ричард.
Терез понечи да отвърне, после направи две бързи крачки към масата. Грабна револвера с две ръце и го насочи в лицето на Джак. Очите им се срещнаха.
Останаха така в продължение на няколко безкрайно дълги секунди. После от устата й излетя тежка въздишка и оръжието изтрака обратно върху плота.
— Желязната дама май не е чак толкова твърда! — саркастично подхвърли Ричард.