Тръгна към вратата, а Терез също се надигна от мястото си. Джак нервно преглътна. Слепоочията му започнаха да пулсират. Не му оставаше да живее дълго.
Ричард отвори вратата.
— По дяволите! — изруга той.
— Какво има? — рязко се изправи Терез.
— Хенри, проклетият иконом! — изграчи Ричард. — Ами сега какво ще правим?
— Покрий Джак, а аз ще се заема с него! — скочи на крака Терез. Тялото й видимо се олюля, но тя успя да се овладее и тръгна към вратата.
Ричард се стрелна навътре, хвана револвера за дулото и заплашително го вдигна над Джак.
— Само една дума и ще ти откъсна тъпата глава, кълна се! — заплашително изръмжа той.
Джак го погледна в очите и разбра, че тоя тип не се шегува. Моторът на колата отвън утихна, до слуха му достигна приглушеният глас на Терез.
Обзе го колебание. Можеше да се развика, но не беше сигурен какво ще излезе от това. Ричард положително щеше да му пръсне главата с тежкия приклад. Но алтернативата бяха „Черните крале“ и сигурната смърт. В крайна сметка реши да рискува, отметна глава и започна да вика за помощ. Ръкохватката на револвера влезе в съприкосновение с челото му толкова бързо, че не успя да изрече дори една свързана дума. Пред очите му се спусна мрак, сякаш някой бе угасил лампата…
Съзнанието му се връщаше на отделни фази. Най-напред усети, че не е в състояние да отвори очи. Направи върховни усилия и в крайна сметка успя да отлепи първо десния, а след това и левия си клепач. Едва след като отърка лице в ръкава си разбра, че е покрит със засъхнала кръв.
С помощта на лакътя си опипа солидната цицина, изникнала току под линията на косата. После призна пред себе си, че това е най-подходящото място за удар, който е предназначен не да убива, а само да го лиши от съзнание. Там черепът е най-дебел.
Примигна няколко пъти, погледът му бавно се фокусира. Стрелките на ръчния му часовник показваха четири — факт, който се потвърждаваше и от анемичните лъчи на следобедното слънце, плъзнали по умивалника.
Обърна се към онази част от хола, която можеше да види изпод краката на кухненската маса. Огънят в камината беше почти угаснал, а Терез и Ричард лежаха на диваните.
Промени положението на тялото си, кракът му докосна едно шише с Препарат за почистване на прозорци.
— Какво прави тоя? — недоволно изръмжа Ричард.
— На кого му пука? — въздъхна Терез. — Колко е часът?
— Минава четири…
— Къде още се губят твоите приятелчета? — нетърпеливо повиши тон тя. — С велосипеди ли ще пристигнат?
— Мога да им завъртя един телефон…
— Недей, по-добре да ги почакаме до края на седмицата! — сопнато отвърна Терез.
Ричард сложи телефонния апарат на гърдите си и започна да набира. Насреща вдигнаха веднага и той помоли да го свържат с Туин. Наложи му се да чака доста време.
— Ало…
— Защо си още там, по дяволите? — викна Ричард. — Цял ден те чакаме!
— Няма да дойда, човече — рече Туин.
— Но ти обеща!
— Не мога, човече…
— Дори за хиляда долара?
— Тц…
— Но защо? — попита с отчаяние в гласа Ричард.
— Защото съм дал дума — отвърна Туин.
— Това пък какво означава?
— Каквото чу. Не разбираш ли английски?
— Но това е смешно!
— Купонът си е твой, приятел — изгуби търпение Туин. — Прави каквото щеш!
Ричард погледна с недоумение утихналата слушалка, после ядно я тръшна върху вилката.
— Не мога да повярвам! — смаяно прошепна той. — Проклетото копеле се отказа!
— Значи край на илюзиите! — надигна се Терез. — Връщаме се на изходните позиции!
— Хич не ме гледай, защото няма да го направя! — пронизително изпищя Ричард. — Това е твоя работа, сестричке! Ще трябва да сърбаш това, което си забъркала!
— Как не! — повиши тон и Терез. — Нима забрави за перверзното удоволствие, което изпита? Най-сетне намери приложение на шибаните бацили, с които цял живот си играеш! А сега не искаш да свършиш най-простото нещо на света! Ти си… Ти си един дегенерат!
— И ти не си Снежанка! — кресна Ричард. — Неслучайно те напусна оня тъпак, мъжа ти!…
Терез зяпна от изненада, лицето й стана мораво. Понечи да каже нещо, после изведнъж скочи към револвера на масата.
Обзет от разкаяние за изричането на тези думи-табу, Ричард направи крачка назад. В един момент не беше сигурен дали Терез няма да използва оръжието срещу него. Но тя профуча покрай него и влетя в кухнята, зареждайки в движение.
— Обърни се! — изкрещя тя, насочвайки дулото в окървавеното лице на Джак.
Той усети как сърцето му спира. Очите му се местеха от тъмната дупка на дулото към леденосините очи на жената срещу себе си. Не беше в състояние дори да се помръдне.