— В компютъра отбелязано ли е кой лаборант е извършил грам-отрицателните проби? — попита Джак. — Ако не друго, бихме могли да извлечен поне малко опит от всичко това…
— Добра идея — кимна Мартин и отново се извъртя към екрана. Самоличността на лаборанта беше кодирана, пръстите му затичаха по клавишите, после изведнъж спряха. — Спомних си нещо… Вчера старши лаборантът сподели с мен, че има съмнения за случай с чумен бацил и поиска мнението ми. Страхувам се, че му дадох твърде успокоителен отговор… В смисъл, че шансът за подобно нещо е едно на милион…
— А какво е предизвикало съмненията му? — наостри уши Джак.
— И аз това се питам — въздъхна Мартин, протегна ръка към апарата за вътрешна връзка и изпрати послание до пейджъра на Ричард Овърстрийт. Докато чакаха, началникът на ларобаторията откри и името на лаборантката Нанси Уигънс, която беше извършила грам-отрицателните проби. Повика и нея.
Ричард Овърстрийт се появи за броени минути. Беше атлетичен млад мъж с лице на пубертет и буен кестеняв парнем, който падаше над челото му и който постоянно отмяташе назад с рязко движение на главата. Беше облечен в бяла престилка, чиито джобове бяха буквално претъпкани с епруветки, турникети, спринцовки и формуляри за лабораторни изследвания.
Мартин представи Джак, после попита младежа за съмнителния случай, който бяха обсъждали предишния ден.
— Май позволих прекалено голяма свобода на въображението си — отвърна с леко притеснение Ричард.
— Какво все пак предизвика подозренията ти? — попита Мартин.
Младежът отметна перчема си назад, сложи ръка на главата си и се замисли.
— Спомних си — светна миг по-късно лицето му. — Нанси Уигънс беше ходила да вземе кръвна проба от въпросния пациент. Когато се върна сподели, че човекът изглежда много зле и вероятно има гангрена. Пръстите му били подути и черни… — Замълча за момент, после сви рамене: — А аз неволно си помислих за „Черната смърт“…
Джак беше силно впечатлен.
— Проследи ли развитието на случая? — попита Мартин.
— Не — отвърна Ричард. — Нали те попитах и ти ми каза, че вероятността за чума е едно на милион? После потънах в работата и забравих за него. Знаеш, че всички лаборанти са заети с кръвните проби, включително и аз… Има ли някакъв проблем?
— Има, при това много сериозен — отвърна Мартин. — Въпросният пациент действително е бил болен от чума. И вече е мъртъв…
Ричард се олюля в буквалния смисъл на думата.
— Мили Боже!
— Надявам се, че поддържаш безопасността в лабораторията на нужното ниво — изгледа го Мартин.
— Безусловно — бързо се овладя младежът. — Разполагаме с апаратура за биологична защита от втори и трети тип. Задължил съм всички лаборанти да я използват, особено когато става въпрос за инфекциозни проби. Самият аз предпочитам тази от трети тип, но някои колеги трудно се справят с дебелите гумени ръкавици…
В кабинета се появи Нанси Уигънс. Беше млада и очевидно свенлива жена, която приличаше повече на ученичка, отколкото на дипломиран висшист. Стисна ръката на Джак без да го гледа в очите. Косата й беше разделена на път и също падаше над очите, подобно косата на началника й…
Мартин й обясни с няколко думи за какво става въпрос. Изненадата й беше не по-малка от тази на Ричард и шефът на лабораторията побърза да добави, че никой не я обвинява, но случаят трябва да им послужи за урок.
— А какви мерки да взема по отношение на себе си? — попита Нанси. — Аз бях тази, която взе и обработи пробите…
— Тетрациклин орално, или стрептомицин мускулно — обади се Джак. — В момента нещата са в ръцете на Комисията по антиинфекциозен контрол.
— Охо, имаме си гости! — обади се под нос Мартин, извърнал поглед към стъклената стена на кабинета си. — Нашият храбър ръководител, придружен от шефа на медицинския състав… Бих казал, че и двамата не изглеждат много щастливи…
Кели връхлетя в малката канцелария като генерал, току-що изгубил важна битка. Пристъпи към бюрото на Мартин, сложи ръце на кръста си и издаде напред почервенялото си лице.
— Доктор Шевю! — започна със заплашителен тон той. — Присъстващият тук доктор Арнолд ми съобщи, че вие би трябвало да поставите тази диагноза преди… — Прекъсна изречението си по средата и заби тежък поглед в Джак. На лаборантите не обърна абсолютно никакво внимание. — Какво търсите тук, за Бога?
— Опитвам се да помогна — спокойно отвърна Джак.
— А не мислите ли, че превишавате правата си?
— Разследването ни трябва да бъде максимално пълно — обясни все така спокойно Джак.