Когато най-сетне се залови с изследването на вътрешните органи, в залата за аутопсии вече цареше обичайното оживление. Повечето от масите бяха заети и колегите му работеха здраво. Някои от тях шеговито му подхвърлиха, че се е превърнал в най-големия специалист по чумата, но той беше прекалено погълнат от работата, за да им обърне внимание.
Белите дробове на Мюлер се оказаха идентични с тези на Нодълман — с обширни области, поразени от пневмония, и силно увредена тъкан. Лимфните връзки и бронхите също бяха тежко засегнати.
— Този случай е дори по-тежък от Нодълман — промърмори Джак. — Чак тръпки ме побиват!
— Не ми говори! — простена Вини. — Писнало ми е от шибаните заразни заболявания! Понякога ми се иска да бях станал градинар…
Огромната фигура на Калвин се появи на вратата малко преди Джак да приключи с дисекцията на вътрешните органи. Придружаваше го дребен мъж, който едва стигаше до гърдите му. Двамата се насочиха право към масата на Джак.
— Нещо необичайно? — попита Калвин и протегна шия над легена с органите.
— Вътрешно случаят е идентичен с вчерашния — отговори Джак.
— Добре — кимна Калвин, изправи се и представи придружителя си: доктор Клинт Ейбълард, главен епидемиолог на град Ню Йорк.
Джак забеляза единствено квадратната челюст на доктор Ейбълард. Отразената светлина в предпазната маска на скафандъра му пречеше да види очите. Дали е във вчерашното си отвратително настроение?
— От доктор Бингъм разбрах, че вече се познавате — добави Калвин.
— Вярно — кимна Джак.
Главният епидемиолог запази хладно мълчание.
— Доктор Ейбълард се опитва да изолира източниците на чумната зараза — поясни Калвин.
— Похвално — промърмори Джак.
— От нас иска да получи цялата налична информация. Може би ще можеш да му помогнеш…
— С удоволствие — кимна Джак. Започна с външния оглед на трупа, подчерта всички съмнителни точици, които биха могли да се окажат ухапвания от насекоми. После премина на общите характеристики на вътрешните органи, описвайки с по няколко думи състоянието на белите дробове, лимфните възли, черния дроб и далака. Клинт Ейбълард мълчеше през цялото време.
— Това е всичко — каза най-сетне Джак и изпъна рамене под предпазния костюм. — Виждате, че този случай е не по-малко тежък от случая Нодълман. Нищо чудно, че и двамата пациенти са починали бързо…
— Нещо относно Хард? — обади се най-накрая Ейбълад.
— Тя е следващата — отвърна Джак.
— Ще имате ли нещо против, ако гледам?
— Това ще реши доктор Уошингтън — сви рамене Джак.
— Няма проблеми — рече Калвин.
— Имате ли някаква теория относно източника на заразата? — попита Джак.
— Още не — хладно отвърна Клинт.
— А някакви идеи? — продължи Джак, опитвайки се да прогони иронията от гласа си. По всичко личеше, че дребното човече е във вчерашното си отвратително настроение.
— Вече вземаме чумни проби от популацията гризачи в района — с нежелание отвърна Клинт.
— Прекрасна идея — кимна Джак. — А как я реализирате практически?
Ейбълард стисна устни, сякаш не искаше да разкрие държавна тайна от особено важно значение.
— С помощта на градската санепидстанция — промълви най-сетне той. — Изпратиха ни специалист по чумните вируси, който се занимава със залавянето и изследването на гризачите…
— Някакъв успех?
— Снощи бяха уловени няколко болни плъха, но нито един нямаше чума…
— А болницата? — Джак добре усещаше нежеланието на Клинт да разговаря, на въпреки това продължи с въпросите.
— Жената, която аутопсирах току-що, е работила в централното снабдяване на „Манхатън Дженерал“. По всичко личи, че и при нея става въпрос за нозокомиално заболяване, както при Нодълман. Как мислите, дали се е заразила от някакъв вирусоносител във или около болницата, или е лепнала чумата директно от Нодълман?
— Не знаем това — призна с нежелание Клинт.
— А имате ли представа за евентуалните пътища на заразата в случай, че се е заразила от Нодълман?
— Проверихме вентилацията и климатичната инсталация на болницата с изключително внимание — отвърна Ейбълард.
— Оказа се, че всички филтри са сменяни в рамките на изискванията и инсталациите са в изправност.
— Лабораторията? — не го оставяше на мира Джак.
— Какво лабораторията?
— Знаете ли, че старшият лаборант е изказал предположение за чума още след първите клинични резултати, но директорът на лабораторията не ги е приел сериозно?
— Не, не зная това — промърмори Клинт.
— Ако този лаборант е бил поощрен да продължи изследванията си, той без съмнение щеше да открие потвърждение за диагнозата си и превантивната терапия отдавна щеше да бъде в ход — отбеляза Джак. — Но за съжаление клиничната лаборатория е поставена под постоянен натиск за снижение на разходите от страна на „АмериКеър“ и по тази причина е била съкратена длъжността надзорник на микробиологичните проби…