— Не съм запознат с това — троснато отвърна Клинт. — Но то едва ли би предотвратило появата на чума.
— Прав сте — кимна Джак. — По един или друг начин вие ще трябва да откриете първоизточника на заразата. Но за съжаление виждам, че днес знаете по този въпрос точно толкова, колкото и вчера… — Стерилната маска скри доволната усмивка, която се появи на лицето му. Изпитваше огромно удоволствие да притисне този плъх и да го постави на мястото му.
— На ваше място не бих си позволил едно толкова категорично заключение — промърмори Клинт Ейбълард.
— Симптоми на заболяването сред болничния персонал? — не му обърна внимание Джак.
— Няколко сестри имат треска и са поставени под карантина. Все още нямаме доказателства, че става въпрос за чума, но подозираме именно това. Всички без изключение са били в пряк контакт с Нодълман.
— Кога ще обработиш Хард? — намеси се Калвин.
— След двадесетина минути. Веднага след като Вини премести оборудването…
— През това време ще си направя общата проверка — рече Калвин, сведе глава към Клинт и попита: — Ще дойдете ли с мен, или предпочитате да останете с доктор Степълтън?
— Ще дойда с вас, ако не възразявате — отговори нисичкият мъж.
Калвин понечи да се отдалечи, после изведнъж спря.
— Между другото, Джак, горе се е събрала цяла глутница репортери, които душат като хрътки за някаква сензация. Предупреждавам те, че нямаш право на никакви изявления без моето изрично разрешение. Засега информация за медиите могат да дават само госпожа Донатело и нейният сътрудник за връзки с обществеността…
— Хич не ми е до разговори с репортерите — увери го Джак.
Калвин кимна с глава и се насочи към съседната маса, следван по петите от Ейбълард.
— На тоя тип никак не му се говореше с теб, докторе — промърмори под носа си Вини. — Лично аз не го обвинявам…
— Малкият плъх се държеше така и вчера, когато се запознахме — кимна Джак. — Не знам какъв му е проблемът, но според мен е малко смахнат…
— Присмял се хърбел на щърбел — ухили се Вини.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 9:30 ч. Ню Йорк
— Господин Лагънторп, чувате ли ме? — подвикна доктор Дойл. Доналд Лагънторп беше тридесет и осемгодишен инженер в областта на петролодобива, беше от афроамерикански произход и страдаше от астма. Някъде около три през нощта се събудил поради затруднено дишане. Официално предписаните лекарства не подействали и инженер Лагънторп решил да потърси помощ в спешното отделение на „Манхатън Дженерал“, където пристигнал към четири. В пет без четвърт, уверил се, че пристъпът не се влияе от обичайните в подобни случаи медикаменти, дежурният екип беше позвънил на доктор Дойл.
Клепачите на Доналд потрепнаха и се отвориха. Той не спеше, а просто се опитваше да събере малко сили, защото този път болестта не само го изтощи със силния си пристъп, но и го уплаши здравата. Невъзможността да вкара в дробовете си малко кислород беше едно ужасно преживяване.
— Как сте? — попита доктор Дойл. — Зная какво сте преживял и предполагам, че сте много уморен… — Доктор Дойл беше от онези все по-рядко срещащи се лекари, които влизаха в положението на пациентите си и искрено им съчувстваха.
Доналд кимна с глава, за да покаже, че се чувства добре. На лицето му имаше кислородна маска, която затрудняваше говора.
— Искам да останете в болницата за няколко дни — продължи доктор Дойл. — Кризата ви е доста тежка…
Доналд отново кимна. Това последното нямаше нужда да му го казват.
— За известно време ще останете на системи, тъй като имате нужда от стероиди — добави докторът.
Доналд отмести кислородната маска от лицето си.
— Не може ли тези стероиди да ги вземам у дома? — попита той. Изпитваше искрено чувство на благодарност към болничния персонал, който му беше помогнал точно когато имаше належаща нужда от помощ, но сега, когато дишането му се беше нормализирало, все пак предпочиташе да се прибере у дома. Там поне можеше да свърши някаква работа. Както винаги, астматичният пристъп го завари в най-неподходящия момент. Следващата седмица трябваше да отлети за Тексас, където го чакаше тежка и продължителна работа.
— Зная, че не ви се стои в болницата — рече доктор Дойл. — На ваше място и аз бих се чувствал така. Но при създалите се обстоятелства мисля, че това е наложително. Ще ви изпишем при първия подходящ момент. Трябва да продължим с венозната администрация на стероидите, но не е само това. Според мен имате нужда от чист, омекотен и влажен въздух, който в домашни условия едва ли ще можете да дишате. Тук ще ви осигурим такъв въздух, а междувременно аз ще изследвам пиковите стойности на респираторния процес. Вече ви обясних, че той все още е далеч от нормалното…