ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 12:00 часа
— Как си бе, приятелче? — подвикна Чет.
— Отлично — промърмори Джак и тръсна купчина папки върху претрупаното си бюро.
В четвъртък Чет беше свободен от аутопсии и се занимаваше единствено с писане на патологични заключения. По принцип медицинските следователи аутопсираха само три дни в седмицата, а през останалото време бяха заети с попълване на обемистите формуляри, които бяха задължителни за приключването на всеки отделен случай. А те никак не бяха малко — от патологичните анализи, от лабораторията, от болничните заведения или лекарите на частна практика, от полицията… В допълнение всеки патолог беше длъжен лично да се запознае с хистологичните проби на случаите, за които отговаря.
Джак седна и се зае да разчиства плота — дотолкова, доколкото да си осигури място за работа.
— Добре ли се чувстваш тази сутрин? — попита Чет.
— Малко съм махмурлия — призна намусено Джак, изрови телефона изпод купищата хартия и разтвори първата папка от купчината пред себе си. — А ти?
— Аз съм окей — отвърна Чет. — Свикнал съм да удрям по една-две чаши вино. Освен това и мацките помогнаха, най-вече Колийн… Хей, нали не си забравил за довечера?
— Тъкмо мислех да обсъдим този въпрос — промърмори Джак.
— Но ти обеща!
— Не съвсем — поклати глава Джак.
— Не ме предавай, моля те! Мацките ще очакват и двама ни… Като нищо ще си тръгнат, ако им се изтърся сам!
Джак само го погледна.
— Моля те! — повтори Чет.
— Добре, но само този път! — предаде се с въздишка Джак. — Макар че не разбирам за какво толкова съм ти притрябвал… Справяш се отлично и без мен.
— Благодаря ти, приятелче — ухили се широко Чет. — Задължен съм ти.
Джак най-сетне откри идентификационния формуляр, на който бяха записани телефоните на Морис Хард, съпруг на починалата Сюзън. След кратко колебание реши да набере домашния…
— На кого звъниш? — полюбопитства Чет.
— Ти си едно нахално и прекалено любопитно копеле, знаеш ли? — изгледа го с усмивка Джак.
— Чувствам се задължен да те контролирам, защото има опасност да те изхвърлят всеки момент — не му остана длъжен Чет.
— Искам да говоря със съпруга на жената, която аутопсирах тази сутрин — поясни Джак. — Много неща не са ми ясни… Клинично случаят изглежда типична чума, но имам чувството, че не е точно така…
Насреща се обади женски глас. Джак помоли да го свържат с господин Хард, но икономката каза, че господин Хард е на работа. Джак набра служебния номер. Обясни на секретарката кой се обажда и го помолиха да почака.
— Невероятно! — промърмори той, прикривайки мембраната с длан. — Жена му току-що е починала, а той вече е на работа! Това може да се случи само в Америка!
Гласът на Морис Хард беше напрегнат. Ясно личеше, че човекът изживява силен стрес. За миг Джак се изкуши да каже, че отлично знае какво му е, но после тръсна глава и хладно обясни защо го търси.
— Не смятате ли, че е по-добре да говоря в присъствието на адвоката си? — попита Морис Хард.
— Защо? — учуди се Джак.
— Защото семейството на жена ми отправя разни странни обвинения. Мислят, че имам нещо общо със смъртта й… Не крия, че Сюзън и аз сме имали търкания помежду си, като всички нормални семейства… Но нищо повече.
— Те не знаят ли, че жена ви е починала от инфекциозна болест?
— Опитах се да им го кажа, но…
— Малко съм затруднен — призна Джак. — Нямам право да ви давам съвети от юридическо естество…
— Да вървят по дяволите! — внезапно рече Морис Хард. — Задайте си въпросите, които едва ли ще навредят на когото и да било… Но първо отговорете на един от моя страна: наистина ли е чума?
— Още не сме сигурни — отвърна Джак. — Обещавам да ви информирам веднага след като стигнем до твърда диагноза.
— Ще ви бъда задължен — отвърна Морис Хард. — А сега кажете какво ви интересува…
— Доколкото съм осведомен, имате куче — започна Джак. — Какво е здравословното му състояние?
— Отлично, особено ако вземем под внимание факта, че е на цели седемнадесет години…
— Ще ви помоля да го заведете на ветеринар и да обясните, че жена ви е починала от тежко инфекциозно заболяване. Искам да съм сигурен, че кучето не е носител на никаква зараза…
— Има ли такава опасност? — разтревожи се не на шега Морис.
— Да. Макар и малка, опасността съществува…