— Никога не се задоволявам да действам само според обстоятелствата! — рязко отвърна Джак. — Просто не разбирам медицината по този начин!
— Аз също! — остро отвърна доктор Цимърман. — Както и Центъра за контрол на заразните заболявания към Здравния съвет на града, който е насочил цялото си внимание към този неприятен инцидент! Но присъствието ви тук само усложнява работата на нашите служители!
— Нима сте сигурна, че те нямат нужда от помощ? — иронично подхвърли Джак.
— Аз бих казал, че присъствието ви тук е нещо по-лошо — обади се строго Кели. — То представлява грубо нарушение на закона за частната собственост! Страхувам се, че скоро ще имате контакт с нашите адвокати!
— Уха! — извика Джак и вдигна ръце над главата си. — Мога да ви разбера когато казвате, че усложнявам работата на вашите служители, но че нарушавам законите…
— Това си е ваша работа! — отсече Кели. — Току-що сте заявил пред началника на централизираното снабдяване, че Катрин Мюлер се е заразила на работното си място!
— Нещо, което до този момент не е доказано — допълни доктор Цимърман.
— Подобно изявление накърнява репутацията на нашата институция! — повиши тон Кели.
— И може да има негативно отношение към цената на акциите й — саркастично добави Джак.
— Точно така!
— Само дето аз не съм казал, че Мюлер се е заразила на работното си място — подхвърли Джак. — Казах, че БИ МОГЛА да се зарази. Има разлика, нали?
— Според госпожа Дзарели сте го казал като твърдо установен факт…
— Не е така, но дайте да не започваме безсмислени спорове — изгуби търпение Джак. — Истината е, че вие сте заели защитна позиция. А това ме кара да се съмнявам във версията ви за нозокомиална инфекция… Защо не ми кажете за какво всъщност става въпрос?
Кели почервеня и Джак неволно отстъпи крачка назад, отчел предимството на противника във височина и тегло.
— Нашите проблеми с нозокомиалните инфекции не са ваша работа! — прогърмя президентът.
— Точно в това се съмнявам — въздъхна Джак. — Но ще си запазя правото да направя по-късно проверките, които считам за необходими. Радвам се, че пак се видяхме, госпожи и господа. Засега довиждане…
Обърна се и тръгна към изхода. Усети някакво движение зад гърба си и инстинктивно се сви, очаквайки удар от епруветка или някое друго лабораторно пособие. Това обаче не стана и той успя да се добере безпрепятствено до вратата. Минута по-късно вече беше извън сградата, отключи колелото и се понесе на юг.
Лавираше ловко сред пълзящите коли, душата му пееше. Беше много доволен от последния си сблъсък с хората на „АмериКеър“, но едновременно с това беше и леко учуден от изострената им чувствителност. Дори Мартин Шевю, който вчера се държа изключително сърдечно, днес действаше така, сякаш Джак е главният му враг… Какво биха могли да крият, запита се той. И защо го крият точно от мен?
Нямаше представа кой е уведомил ръководството за присъствието му в болницата, но не се съмняваше, че Кели ще побърза да се оплаче на Бингъм.
И не остана разочарован. В момента, в който натисна педалите по наклона на приемната рампа, пред него се изпречи униформеният пазач.
— Лично доктор Уошингтън се обади да ви предам, че ви очакват в кабинета на шефа — съобщи той.
Джак заключи колелото и напразно се опита да измисли някакво обяснение за пред Бингъм. В асансьора стигна до заключението, че в неговия случай най-добрата защита може да бъде единствено нападението. Когато се изправи пред бюрото на госпожа Санфорд, в главата му вече започваше да се оформя определена идея.
— Влизайте направо — промърмори госпожа Санфорд, отново без да вдига глава.
Бингъм не беше сам. На крачка от остъклените вратички на библиотеката се извисяваше внушителната фигура на Калвин.
— Имаме проблем, шефе! — извика с тревожен глас Джак, без да им дава никакво време. Пристъпи към бюрото на смаяния Бингъм и стовари юмрук върху дебелото стъкло. — Все още нямаме окончателна диагноза по случая Хард, но те настояват да я получат незабавно! Не го ли сторим, репутацията на института сериозно ще пострада, тъй като репортерите вече душат наоколо! Направих си труда да отскоча до „Манхатън Дженеръл“ за проверка на грам-отрицателните проби, но за съжаление не открих нищо ново…
В ревматичните очи на Бингъм се появи нещо като любопитство. Директорът на института се поколеба за момент, после се отказа от явното си намерение да го сравни със земята, свали очилата си и замислено се зае да ги почиства. Колебанието му се проточи, очите му се извърнаха по посока на Калвин. Онзи обаче не се заблуди от маневрата на Джак и заплашително пристъпи напред.