— Нещо съм нервна — призна с несигурна усмивка Колийн.
— Отпусни се — рече Терез. — Зърне ли тази рокля, доктор Макгавърн положително ще изгуби ума и дума!
Влязоха в заведението и Колийн съобщи имената им на елегантния метр д’отел. Човекът кимна и им направи знак да го последват към дъното на салона.
Всички маси бяха заети, между тях щъкаха забързани келнери. Терез изпита чувството, че се е потопила в аквариум. Посетителите ги оглеждаха бегло, но внимателно.
Двамата доктори едновременно станаха на крака. Бяха заели малка масичка в дъното. Чет издърпа стола на Колийн, Джак стори същото със стола на Терез. Преди да седнат, жените преметнаха връхните си дрехи на облегалките.
— Сигурно познавате собственика — подхвърли Терез. — Иначе едва ли бихте могли да запазите такава хубава маса…
Явно приел тези думи като комплимент, Чет гордо обясни, че познава съдържателката на заведението вече цяла година и махна с ръка по посока на едра жена, настанила се зад касовия апарат на бара.
— Отказахме маса в предната част на салона, защото там става течение — добави Джак.
— Много разумно — похвали го Терез. — Обстановката тук е далеч по-интимна.
— Наистина ли мислиш така? — светна лицето на Чет. Явно изобщо не му минаваше през ума, че са ги натъпкали в ъгъла като сардини.
— Излишно е да питаш, защото отдалеч личи, че е искрена — подхвърли Джак.
— Добре де, стига толкова — добродушно се усмихна Чет. — Знам, че е малко тесничко, но все пак успяхме да си намерим маса, нали?
Поръчаха вино и сухо мезе на келнера, който безшумно се беше изправил до масата. После Колийн и Чет се впуснаха в непринуден разговор, докато Терез и Джак си подхвърляха къси, наситени със сарказъм реплики. След втората чаша вино обаче започнаха да се отпускат и когато сервираха вечерята, вече разговаряха съвсем човешки.
— Нещо ново за чумата? — попита Терез.
— Само един от двата смъртни случая в „Манхатън Дженеръл“ със сигурност е причинен от чума — отвърна Джак. — Другият носи всички клинични белези на заболяването, но според мен е нещо по-различно…
— Така ли? — погледна го с интерес Терез, а вилицата със спагети спря на сантиметър от устата й. — Какво е тогава?
— Много бих искал да знам — сви рамене Джак. — Но лабораторните анализи все още не са готови…
— Радвам се, че не съм пациент на „Манхатън Дженерал“ — рече тя. — В момента там сигурно е истинска лудница! Човек като мен се чувства зле дори и в най-добрата болница, да не говорим за такива, в които има чума…
— Управата действително е много разтревожена — кимна Джак. — Ако подозренията ни се окажат верни, „Манхатън Дженерал“ ще бъде първата съвременна болница, позволила развитие на чумния бацил… Нозокомиалните инфекции са твърде неприятно явление.
— Преди да чуя за него от вас, изобщо не бях се замисляла за съществуването му — призна Терез. — Всички болници ли се изправят пред подобен проблем?
— Абсолютно — кимна Джак. — Малцина знаят, че средно между пет и десет процента от болничните пациенти стават жертва на инфекциозни заболявания по време на престоя си в съответното здравно заведение…
— Господи! — прошепна с удивление Терез. — Нямах представа, че това е толкова често срещано явление!
— Факт от ежедневието, за съжаление — обади се Чет. — Среща се в абсолютно всяка болница, независимо дали става въпрос за академична кула от слонова кост, или за малък провинциален лазарет… И нещата стават още по-лоши поради факта, че в болнични условия бактериите обикновено са резистентни на антибиотици…
— Страхотно! — иронично се усмихна Терез, помълча малко, после попита: — Все пак има ли разлика в процента на нозокомиални зарази в различните болници?
— Разбира се — кимна Чет.
— А те известни ли са на специалистите?
— И да, и не — отвърна Чет. — Според изискванията на закона, всяка болница трябва да представя отчет за процента на вътрешноболничните зарази, но тази информация рядко достига до широката публика.
— Това е цинизъм! — отсече Терез, обърна се и скрито намигна на Колийн.
— Не всичко е загубено — успокои я Чет. — Ако въпросния процент надхвърли определени граници, болницата автоматично губи акредитация и трябва да бъде затворена.
— Не е честно по отношение на обществото — поясни Терез. — Скриването на тези данни пречи на хората да правят правилен избор по отношение на здравното заведение, в което да се лекуват.