В десет и половина офис-сградата изглеждаше тъмна и запусната. Терез извади ключ и отвори входната врата. Токчетата на обувките й звучно зачукаха по мраморния под на пустото фоайе. Дори свистенето на асансьора изглеждаше твърде шумно в плътната тишина на сградата.
— Често ли оставаш в извънработно време? — попита Джак.
— Често е меко казано — засмя се Терез. — Обикновено имам чувството, че живея тук…
Качиха се в кабината и потеглиха нагоре в мълчание. А когато вратите се плъзнаха встрани, Джак неволно подсвирна от изненада. По ярко осветените коридори кипеше трескава дейност, сякаш работният ден беше в разгара си. Зад остъклените стени на кабинетите се виждаха фигурите на хора, приведени над чертожни маси.
— Ама вие на смени ли работите? — озадачено попита той.
— Не, разбира се — отново се засмя Терез. — Тези хора са тук от ранните часове на деня. В света на рекламите конкуренцията е всичко. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да му отделиш цялото си време. В момента ни притискат сроковете и трябва да представим няколко рекламни концепции едновременно…
Терез се извини и пристъпи към жената, която работеше на близката чертожна дъска. Джак бавно огледа просторната зала, разделена на изненадващо малко отделни помещения. На практика имаше само два-три кабинета, залепени за вътрешната стена на асансьорната шахта.
— Алис ще донесе материалите — върна се при него Терез. — Ела да отидем в кабинета на Колийн…
Влязоха в една от малките стаички в дъното и младата жена щракна електрическия ключ. Тук беше тясно, особено в сравнение с голямата обща зала. Навсякъде бяха разхвърляни книги, списания и видеокасети. В дъното имаше рафт с цяла бала чертожна хартия.
— Колийн едва ли ще се разсърди, ако разчистя част от бюрото й — промърмори Терез, грабна висока купчина книги и ги тръсна на пода. Същото стори и с рулото разграфена хартия. На прага се появи Алис Гърбър — жената, с която беше разговаряла преди малко.
Терез й представи Джак, после двамата изслушаха идеите, върху които беше работил екипът.
Джак откри, че се интересува не толкова от съдържанието им, колкото от механизма на работата. Отдавна си задаваше въпроса как се правят телевизионните реклами, но едва сега му се отдаде възможност да получи отговор.
За около четвърт час Алис успя да хвърли светлина върху работните проекти, които беше взела със себе си. После събра пръснатите върху бюрото скици и погледна очаквателно към шефката си. Терез я освободи с леко кимане на глава.
— Сега имаш обща представа за идеите, които ми даде с вчерашния разговор относно нозокомиалните инфекции — извърна се към Джак тя. — Бих се радвала да чуя мнението ти…
— Впечатлен съм от колосалния труд, който хвърляте — отвърна Джак.
— Но аз бих искала да чуя какво мислиш за съдържанието — тръсна глава Терез. — Как ти се струва сценката с Хипократ, който влиза в болницата и награждава персонала с медал за добре свършена работа?
Джак въздъхна и сви рамене:
— Не съм убеден, че имам качествата на критик…
— О, стига вече! — извъртя очи Терез. — Не ми трябва мнението на критик. Питам те като външен човек, който няма никаква представа от нашата работа… Не става въпрос за интелектуални способности, а за обикновени реакции. Представи си, че гледаш мач по бейзбол и ти пуснат подобна реклама…
— Мисля, че е удачна — призна Джак.
— Ще те накара ли да си помислиш, че би предпочел една от болниците на „Нешънъл Хелт“, защото там нозокомиални зарази почти липсват?
— Сигурно…
— Много добре — кимна Терез, въоръжи се с нужното търпение и продължи: — Но вероятно имаш и други идеи, нали? Какво още би могло да се направи?
Джак се замисли, после бавно вдигна глава:
— Бихте могли да включите нещо за Оливър Уендъл Холмс и Джозеф Листър…
— Холмс не беше ли поет? — вдигна вежди Терез.
— Също и лекар — кимна Джак. — Той и Листър са хората, които са научили лекарите да си измиват ръцете след прегледа на всеки пациент… А също и Семелвайс… Бих казал, че измиването на ръцете е първата и най-важна стъпка към ограничаване на вътрешноболничните инфекции.
— Хм… Това ми звучи интересно… Лично аз много харесвам историческите клипове… Ще помоля Алис да се поразрови в тази посока.
Напуснаха кабинета на Колийн. Джак се дръпна настрана и изчака кратката размяна на реплики между двете жени.
— Всичко е наред — върна се при него Терез. — Тя ще стори необходимото. А ние можем да тръгваме…
В асансьора й хрумна нова идея.
— А защо да не хвърлим едно око и на твоето работно място? — попита. — Така ще бъде честно, тъй като ти вече видя моето…