— Нито едното, нито другото — отдръпна ръката си Джак и хвърли поглед на часовника си. Още нямаше полунощ. — Ще позвъня на прекия си началник, който много държи на йерархията…
Калвин вдигна още след първото позвъняване, но гласът му беше сънлив. Джак жизнерадостно му се представи.
— Гледай новината наистина да е важна! — предупреди го с мрачен глас заместник-директорът.
— За мен положително е такава — ухили се Джак. — Дължите ми още десет долара…
— Стига бе! — прогърмя Калвин и сънливостта му моментално се стопи. — Надявам се, че не си правиш някакъв гаден майтап!
— Няма майтап — увери го Джак. — Съобщението пристигна току-що. В допълнение на двата чумни случая, в „Манхатън Дженерал“ имат и случай на туларемия. Признавам, че съм изненадан не по-малко от вас…
— От лабораторията ли ти се обадиха? — пожела да узнае Калвин.
— Не. Новината ми съобщи една от асистент-патоложките.
— В службата ли си?
— Разбира се — отвърна Джак. — И бачкам като луд!
— Туларемия, значи… Май ще е най-добре лично да се запозная със случая. Досега не съм имал подобен шанс…
— Днес следобед за мен също беше първият — призна Джак.
— Искам всичко да бъде запазено в тайна — избоботи Калвин. — Няма да звъня на Бингъм, тъй като тази вечер тъй и тъй нищо не може да се направи. Но ще го запозная с хода на събитията утре сутринта, по-раничко… Така ще му дам възможност да се обади на главния комисар, а тя вероятно ще свика по спешност Съвета по здравеопазването…
— Окей — кимна Джак.
— Значи тайна, а? — гневно попита Терез, след като го изчака да остави слушалката.
— Не е по моя воля — сви рамене Джак.
— Знам, знам — иронично го изгледа тя. — Не ти влиза в работата…
— Вече си докарах достатъчно бели на главата — ядосано каза той. — За чумата отидох направо при главния комисар и за малко не ме уволниха! Не виждам смисъл да го правя пак. Утре сутринта новината ще се разчуе, има си канали за това…
— А какво ще стане с хората от болницата, за които се подозира чума? — попита Терез. — Може би са лепнали именно тази нова болест, а не чума! Според мен трябва да ги уведомиш веднага!
— Въпросът ти е уместен — кимна Джак. — Но в случая няма особено значение, тъй като туларемията се лекува абсолютно по същия начин като чумата. Ще изчакаме до сутринта, от която и без това ни делят само няколко часа…
— А какво ще стане ако аз алармирам пресата? — изгледа го младата жена.
— Моля те да не го правиш — въздъхна Джак. — Чу какво е мнението на шефа ми. Започне ли да рови, без съмнение ще разбере, че аз съм пуснал духа от бутилката…
— Ти не обичаш рекламата в медицината, нали? — остро попита Терез. — Аз пък не си падам по лавирането!
— Амин — въздъхна Джак.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък 22 Март 1996 г. 6:30 часа
Тази сутрин Джак се събуди в пет и половина, въпреки че вече втора вечер си лягаше далеч по-късно от обикновено. В главата му се въртяха мисли за абсурдите в живота и най-вече за случая на туларемия, който се появява едва ли не в разгара на чумна епидемия. Едно доста любопитно съвпадение, особено предвид факта, че и двете диагнози беше поставил лично той. Това беше победа, чиято най-малка награда бяха десетте долара и двадесет и пет цента, спечелени от Калвин и Лори.
С подобни мисли в главата едва ли ще заспя отново, рече си с въздишка той. След което стана, направи си закуска и някъде преди шест вече въртеше педалите към центъра. По това време на деня трафикът беше слаб и той взе разстоянието до службата за рекордно кратко време.
Насочи се право към дежурната стая, надявайки се да завари Лори и Вини, но и двамата още не бяха дошли. Върна се обратно в приемната и леко почука на вратата на Джанис. Дребничката жена изглеждаше по-уморена от всякога.
— Божичко, каква нощ! — въздъхна тя.
— Много работа?
— Истински ужас! — кимна Джанис. — Особено с тези нови случаи на инфекции. Какво става в „Дженерал“?
— Колко са днес?
— Три. Като нито един от тях не реагира на чумните тестове, въпреки че именно такава е била предполагаемата диагноза. Изключително скоротечни, пациентите са починали в рамките на дванадесет часа след първите симптоми. Започвам да се плаша…
— Всички досегашни случаи са скоротечни — отбеляза Джак.
— Как мислиш, дали отново става въпрос за туларемия? — погледна го Джанис.
— Твърде вероятно — кимна Джак. — След като казваш, че не реагират на чумните тестове… Нали не си говорила с никого за диагнозата на Сюзън?