— Нищо повече от новобрански късмет — усмихна се Джак. — Между другото, и трите случая от изтеклата нощ са тук — всичките на инфекциозни заболявания и всичките от „Дженерал“. Бих искал да поема поне два от тях…
— Не виждам пречки за това — кимна Лори. — Но нека първо отскоча до приемната и да се запозная с останалите…
Вини се появи секунда след излизането на Лори. Лицето му беше подпухнало, а очите зачервени. От мястото на Джак изглеждаше така, сякаш току-що го бяха извадили от хладилните камери на първия етаж.
— Приличаш на смъртник — отбеляза патологът.
— Махмурлук — поясни Вини. — Снощи бях на ергенска вечер… Натряскахме се като новобранци! — Хвърли сутрешния вестник на бюрото и се насочи към шкафа, в който държаха кафето.
— Ако не си забелязал, кафето вече е готово — подхвърли Джак.
На помощника му трябваха няколко дълги секунди с пълна чаша в ръце, докато затлаченият му мозък най-сетне проумя, че усилията му са били напразни.
— Какво ще кажеш, ако започнем с това, просто за да ти се продуха главата? — попита Джак и му подхвърли досието на Мария Лопес. — Нали помниш поговорката: рано пиле, рано…
— О, моля те да ми спестиш клишетата си! — простена Вини и бавно разтвори папката. — Честно казано, не съм в подходящо настроение за тях. И продължавам да се питам защо по дяволите не идваш на работа когато го правят и всички останали?
— Лори също е тук — напомни му Джак.
— Да, но защото е дежурна — поклати глава Вини. — Докато за теб няма никакво извинение… — Очите му пробягаха по заключението в досието, закачено най-отгоре: — Чудничко! Един от най-любимите ми случаи на инфекция! Господи, защо не си останах в леглото?!
— След пет минути ще съм долу — сухо го информира Джак.
Вини гневно грабна вестника от бюрото и затръшна вратата след себе си.
Появи се Лори с купчина папки в ръце и шумно ги тръсна върху бюрото си.
— Днес сме затрупани с работа — промърмори тя.
— Изпратих Вини да подготви първия от тези инфекциозни случаи — поясни Джак. — Надявам съм, че не съм превишил правата си. Знам, че още не си се запознала с тях, но и трите са били със съмнения за чума, отхвърлени от флуоресцентните тестове. Мисля, че за начало трябва да определим диагнозите им…
— Без съмнение — кимна Лори. — Но аз все пак трябва да им направя външен оглед, нали? След това можеш да ги работиш…
Насочиха се към асансьорите. Лори държеше в ръка списъка на постъпилите през нощта мъртъвци.
— Каква е историята на заболяването по първия случай? — попита тя.
Джак накратко й разказа записаното в досието на Мария Лопес, подчертавайки факта, че тя също е работела в отдел „Снабдяване“ на „Манхатън Дженерал“.
— Странно, нали? — попита Лори, докато влизаха в кабината на асансьора.
— Да — кимна Джак. — Поне за мен…
— Това има ли значение според теб?
Асансьорът спря, кабината леко се разлюля и двамата излязоха навън.
— Да, ако не ме лъже интуицията — въздъхна Джак. — Точно по тази причина държа да направя аутопсията лично. Но проклет да съм, ако имам представа за какво става въпрос!
Минаха покрай канцеларията на моргата и Лори направи знак на Сал. Той бързо ги настигна и пое списъка от ръцете й. След кратка проверка спря пред хладилна камера номер 67, отвори вратата и издърпа носилката на колелца.
И Мария Лопес, подобно на колежката си Катрин Мюлер, се оказа доста пълна жена. Сплъстената й коса беше боядисана в странен червеникав цвят, от тялото й продължаваха да стърчат няколко интравенозни тръбички. Една имаше на врата, друга беше залепена за лявата китка.
— Доста млада жена — рече с въздишка Лори.
— На четиридесет и две — кимна Джак.
Лори вдигна срещу светлината голяма рентгенова снимка. Единствената аномалия в нея беше масивна инфилтрация в белите дробове.
— Можеш да се приготвяш — рече тя.
Джак се завъртя на пети и тръгна към стаичката, в която се зареждаше вентилаторът на скафандъра.
— Кой от другите два случая искаш да работиш? — подвикна след него младата жена. — Или ще се задоволиш само с този?
— Лагенторп — отвърна Джак и леко се усмихна на вдигнатия й палец.
Въпреки махмурлука си, Вини подготвяше трупа за аутопсия сръчно, както винаги. Всичко беше готово още преди Джак да беше изчел за втори път историята на заболяването.
Залата за аутопсии беше абсолютна пуста и това беше хубаво. Спокоен и концентриран, Джак се зае с външния оглед на Мария Лопес, който този път продължи необичайно дълго. Не откри нищо. И тук, както при Мюлер, имаше няколко подозрителни петънца, които бяха надлежно фотографирани. Но нито едно от тях не приличаше на ухапване от насекоми.