Махмурлукът на Вини също допринесе за концентрацията му. Мрачно намусен и с явно главоболие, помощникът упорито мълчеше. Липсата на обичайните шеговити забележки се оказа много плодотворна за мисловния процес.
Изследването на вътрешните органи беше извършено с изключително внимание, както и при предишните инфекциозни случаи. Ръцете му действаха прецизно, органите почти не мръднаха от местата си. По тази начин опасността от бактериална аеролизация се свеждаше до минимум.
У него започна да се оформя убеждението, че този случай прилича не толкова на Катрин Мюлер, колкото на Сюзън Хард. Убеждението му, че отново става въпрос за туларемия, а не за чума, бавно нарастваше. А заедно с него нарастваше и недоумението му. Не можеше да разбере как две жени от централизираното снабдяване се заразяват със смъртоносна болест, докато други болнични служители — изложени на далеч по-голяма опасност, остават здрави.
Приключи с вътрешния оглед, взе необходимите проби и отдели настрана тази от белите дробове, която възнамеряваше да качи горе при Агнес Фин. Същото щеше да направи и с пробите от Джой Хестър и Доналд Лагенторп, които след това щеше да изпрати за сравнение и допълнителен тест за туларемия във външната микробиологическа лаборатория.
Чуха гласовете на по-ранобудните патолози откъм умивалнята и коридорите едва когато приключваха със зашиването на трупа.
— Най-сетне се появиха и нормалните хора — промърмори Вини.
Джак не отговори.
Вратата на умивалнята се отвори. В залата за аутопсии се появиха две фигури, облечени в гротескните защитни скафандри. Бяха Чет и Лори.
— Свършихте ли, момчета? — подвикна жизнерадостно Чет.
— Аз нямам вина — промърмори с извинителен тон Вини. — Тоя луд колоездач беше твърдо решен да започнем още преди да е изгряло слънцето…
— Какво ти е мнението? — попита Лори. — Чума или туларемия?
— Склонен съм да приема туларемия — отвърна Джак.
— Ще станат четири случая, ако и онези двамата са същите — отбеляза Лори. — Според разпределението, което направих, ти ще аутопсираш Лагенторп, а аз ще се заема с Хестър.
— Няма да е зле, ако срежа и Хестър — промърмори Джак.
— Това не е наложително, защото днес нямаме Бог знае колко аутопсии — поклати глава младата жена. — Основната част от докараните през нощта нямат нужда от отваряне. Не е справедливо да лапнеш всички парчета от тортата…
В залата настъпи оживление. Хората от помощния персонал вкарваха количките с телата и ги разпределяха по съответните маси. Лори и Чет се отдалечиха, готови да започнат работа.
Джак и Вини довършиха затварянето на трупа и със съвместни усилия го прехвърлиха върху количката.
— Колко време ще ти трябва да подготвиш Лагенторп? — попита патологът.
— Ама тоя велосипедист напълно е превъртял! — оплака се Вини. — Няма ли преди това да изпием по чаша кафе, като нормални хора?
— Дай да обработим и този, после цял ден можеш да пиеш кафе — тръсна глава Джак.
— Как не — изръмжа Вини. — Нали веднага ще ме лепнат за някой друг?
Обърна се с недоволна физиономия и започна да тика количката с Мария Лопес към изхода. Джак пристъпи към масата на Лори, която беше погълната от външния оглед на трупа.
— Горката женица е била само на тридесет и шест — промълви тя, усетила го до себе си. — Жалко за нея…
— Откри ли следи от ухапвания, драскотини?
— Нищо, с изключение на леко одраскване по крака, вероятно причинено от самобръсначка или депилатор — поклати глава Лори. — Но около него липсват следи от зачервяване и това ме кара да мисля за случайност… Друго е любопитното тук — тази жена е имала очна инфекция…
Протегна ръка и внимателно повдигна клепачите на трупа. И двете очи бяха силно зачервени, с изключение на роговицата, която си оставаше абсолютно чиста.
— Открих видимо увеличение на лимфните възли около ушните миди — добави Лори и посочи добре очертаните подутини под ушите на пациентката.
— Интересно — промърмори Джак. — Това е един от характерните признаци за туларемия, но при другите го няма. Ако откриеш още нещо необичайно, веднага ме повикай…
Прехвърли се при Чет, който с видимо удоволствие обработваше един труп, надупчен като решето от куршуми. В момента фотографираше входните и изходни рани. Забелязал приятеля си, той подаде фотоапарата на Сал и пристъпи към него.
— Как беше снощи?
— Точно сега ли трябва да ти давам отчет? — изръмжа Джак.