Лунните доспехи едва ли бяха най-подходящото облекло за провеждане на приятелски разговори.
— Стига де, нищо не ти пречи да ми разкажеш с две думи — ухили се зад маската си Чет. — При мен нещата се развиха супер! След „Чайна Клъб“ Колийн ме покани в жилището си на Шейсет и шеста — изток!
— Радвам се за теб — промърмори Джак.
— А вие какво правихте?
— Няма да повярваш — рече с въздишка Джак.
— Хайде де! — нетърпеливо го изгледа приятелят му.
— Първо се отбихме в нейната служба, а после дойдохме тук…
— Прав беше — озадачено го изгледа Чет. — Не ти вярвам!
— Понякога най-трудно се възприема именно истината — отсече Джак и се върна на масата си, където вече го чакаше Вини с тялото на Лагенторп. Предпочете да помогне на намусения си сътрудник да прехвърлят трупа, вместо да бъде подлаган на разпит от приятеля си. Освен това изпитваше нетърпение и му се искаше час по-скоро да започне работа по новия случай.
Външният оглед разкри един пресен разрез, следствие от апендектомията. Но Джак не му обърна внимание и се концентрира върху останалите патологически изменения. След внимателен оглед на ръцете беше в състояние да заключи за наличието на начална гангрена, главно във върховете на пръстите. Подобни, макар и доста по-слабо изразени следи, откри и върху ушните миди.
— Тоя ми прилича на Нодълман — обади се Вини. — Но при него гангрената е в съвсем начална фаза и не е успяла да засегне пениса. Мислиш ли, че е чума?
— Не знам — промърмори Джак. — Нодълман нямаше апендектомия…
Търсенето на ухапвания от насекоми и драскотини по тялото му отне почти двадесет минути. Лагенторп беше с умерено черна кожа и това затрудняваше работата. При Мария Лопес беше далеч по-лесно, тъй като нейната беше млечнобяла.
Вниманието му беше възнаградено, макар и не по отношение на това, което търсеше. Драскотини и ухапвания липсваха, но в замяна на това забеляза леки обриви по дланите и стъпалата на пациента. Посочи ги на Вини, но той не видя нищо.
— Кажи ми какво трябва да търся…
— Плоски, леко розови обриви — поясни Джак. — Ето като този, от вътрешната страна на китката…
— Не виждам нищо — поклати глава Вини.
— Няма значение — въздъхна Джак и направи няколко снимки на обривите. Съмняваше се дали ще излезе нещо, тъй като светкавицата на фотоапарата обикновено прикриваше подобни едва забележими петна.
Колкото повече се задълбочаваше във външния оглед, толкова повече се объркваше. Предполагаемата диагноза на този пациент беше пневмонична чума и за това свидетелстваха редица външни признаци. Но имаше и много несъответствия. Чумните тестове бяха отрицателни и това го навеждаше на мисълта за туларемия.
Но и туларемията беше малко вероятна, просто защото слюнчените тестове не бяха открили наличието на бактерии. На всичкото отгоре човекът бе развил остри коремни болки, което бе накарало докторите да предположат апандисит. Но и това предположение се беше оказало погрешно. А сега и тези обриви по дланите и стъпалата…
На този етап Джак нямаше никаква представа за какво става въпрос. Предположенията му се ограничаваха върху две заболявания — чума, или туларемия. И първият разрез ги потвърди — лимфната система беше почти незасегната.
Отвори белия дроб и веднага забеляза отклонения от характерната патология на чумата и туларемията. Нещата наподобяваха по-скоро сърдечен инфаркт, отколкото инфекциозно заболяване — изобилие на течност и почти никаква консолидация.
Останалите вътрешни органи също бяха засегнати от патологичния процес. Сърцето беше видимо разширено, в същото състояние се намираха черният дроб, далакът и бъбреците. Дори червата изглеждаха някак странно набъбнали, сякаш изведнъж бяха отказали да функционират…
— Нещо интересно? — попита тих мъжки глас. Погълнат от работата, Джак изобщо не беше забелязал появата на Калвин, мълчаливо избутал Вини встрани.
— Май че да… — промърмори с усилие той.
— Отново случай на остра инфекция? — обади се друг, леко прегракнал глас.
Джак рязко вдигна глава. Моментално позна този глас, но искаше да се увери с очите си. Да, това наистина беше шефът!
— Пристигнал е при нас с предполагаема диагноза чума — успя да се овладее той. Бингъм почти никога не влизаше в залата за аутопсии. Появата му тук означаваше, че нещата излизат от контрол.
— От тона ти личи, че не си съгласен с нея — подхвърли директорът и се приведе над мътно проблясващите органи.
— Много сте наблюдателен, сър — отвърна Джак, опитвайки се да прогони обичайната ирония от гласа си, тъй като в случая наистина искаше да му направи комплимент.