— Какви са предварителните ти заключения? — попита Бингъм и предпазливо докосна далака с върха на ръкавицата си. — Този далак ми се струва огромен!
— Нямам никаква представа — откровено призна Джак.
— Сутринта доктор Уошингтън ме уведоми за впечатляващата диагноза, която си направил вчера — вдигна глава да го погледне Бингъм. — Става въпрос за туларемията.
— Едно щастливо предположение, нищо повече — отвърна Джак.
— Доктор Уошингтън не мисли така — поклати глава директорът. — А аз искам да те поздравя. След онази бърза и категорична чумна диагноза, това е наистина твърде впечатляващо… Добро впечатление ми направи и един друг факт — този път си проявил благоразумието да оставиш на мен контактите с висшестоящите власти. Продължавай в този дух. Доволен съм, че вчера не те уволних…
— Май ми връщате комплимента, а? — усмихна се Джак, а Бингъм откровено се разсмя.
— Къде е случаят Мартин? — извърна се към Калвин шефът.
— На трета маса, сър. Доктор Макгавърн ще го приключи след минутка…
Очите на Джак останаха достатъчно дълго върху фигурата на Бингъм, за да забележат и как Чет се стресна от внезапната поява на шефа край масата му.
— Чувствата ми са наранени — извърна се към Калвин той. — За момент реших, че директорът си е направил труда да слезе в мазето с единственото намерение да ме похвали!
— Хич не го и сънувай! — изръмжа Калвин. — Ти си последната му грижа… Слезе тук заради онзи случай с огнестрелните рани, който работи доктор Макгавърн…
— Има проблем?
— Вероятно — кимна Калвин. — Полицията твърди, че човекът е оказал съпротива при арест…
— Това става всеки ден.
— Въпросът е къде са входните отвори на куршумите — отпред, или отзад — поясни Калвин. — Цели пет на брой…
Джак кимна. Всичко му стана ясно. Изпита задоволство от факта, че случаят не е възложен на него.
— Шефът не дойде с намерението да ти прави комплименти, но все пак го стори — подхвърли Калвин. — Впечатлен е от диагнозата ти за туларемия, аз също… Бърза, точна, умна диагноза, която си струва десетте кинта. Но ще ти кажа нещо, приятелю… Нямаше нужда да споменаваш за баса ни пред директора. Него със сигурност успя да заблудиш за известно време, но не и мен!
— И аз си помислих така — въздъхна Джак. — Затова побързах да сменя темата…
— Исках да знаеш, че съм наясно — промърмори Калвин, приведе се над разтворения гръден кош на трупа и докосна далака, също като Бингъм. — Шефът е прав, това нещо е доста подуто…
— Същото е състоянието на сърцето и другите органи — добави Джак.
— Какво предполагаш?
— Този път нямам никакви предположения — призна с въздишка патологът. — Очевидно става въпрос за инфекциозно заболяване, но в момента съм готов да се обзаложа само за едно: то не е нито чума, нито туларемия. И започвам сериозно да се питам какво става там, в „Манхатън Дженерал“…
— Не се увличай — предупреди го Калвин. — Ню Йорк е голям град, а „Дженерал“ е една от най-големите болници в него. Вземем ли предвид колко много хора пристигат и заминават тук всеки ден, не е трудно да допуснем всякакви зарази, по всяко време на годината…
— Тук сте прав — кимна Джак.
— Хубаво — въздъхна Калвин. — Обади ми се като стигнеш до някакво заключение. Няма да скрия, че изгарям от желание да си върна тези двадесет долара…
Вини изчака заместник-директора да се отдалечи и се върна на мястото си. Джак взе проби от всички главни органи и помощникът му прилежно ги пусна в гумените торбички за изследване, всяка със съответния етикет. После се зае да затваря трупа.
Джак го остави да работи и пристъпи към масата на Лори. Патологическите срезове от белия и черния дроб бяха идентични с тези на Лопес и Хард, същото беше състоянието и на далака. Стотици инфекциозни абсцеси и грануломни образувания.
— По всичко личи, че става въпрос за туларемия — рече Лори.
— Не споря — кимна Джак. — Но продължавам да се безпокоя от начина, по който се е предавала заразата. Просто нямам обяснение за този телесен контакт…
— Освен ако не са били изложени на общ външен източник — подхвърли Лори.
— Да бе, как не! — горчиво се усмихна Джак. — Всички едновременно са отскочили до някой от пущинаците на Кънектикът и задружно са нахранили един болен заек!
— Посочвам една от вероятностите, нищо повече — обидено го погледна Лори.
— Извинявай, права си — въздъхна Джак. — Не бива да се заяждам с теб, но просто полудявам от тази объркана история. Усещам, че пропускам нещо важно, но нямам представа какво може да е то…
— А Лагенторп? — попита Лори. — И той ли има туларемия?