— Което прави излишно предупреждението ми да бъдете крайно внимателни — кимна Джак.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък, 22 март 1996 г. 12:15 часа
Хелън Робинсън възбудено разресваше косата си. Току-що бе приключила разговора със своята позната от „Нешънъл Хелт“ и искаше час по-скоро да предаде съдържанието му на Робърт Баркър. Беше предварително убедена, че той ще бъде доволен.
Отстъпи крачка назад и се огледа. Остана доволна и затвори вратичката на дрешника, после се обърна и напусна кабинета си.
Обикновено влизаше при Робърт без предупреждение, но сега реши, че информацията й заслужава по-официален подход и позвъни на една от секретарките на етажа. Само след минута момичето се обади отново. Робърт бил готов да я приеме веднага.
Това не я изненада, тъй като го обработваше вече почти година. Започна в момента, в който пред него се появиха шансове да заеме президентския пост. Безпогрешно доловила, че той е един прикрит сладострастник, Хелън без колебание се зае да подхранва въображението му. Беше лесно. Но отношенията им трябваше да бъдат такива, че да не се стига до нещо конкретно. Защото го намираше, меко казано, за един физически непривлекателен мъж.
Целта й беше чисто практическа. Ако Робърт стане президент, Хелън не виждаше защо да не поеме поста директор по финансовите въпроси. Основна пречка беше фактът, че тя е най-младата служителка в отдела. За да я преодолее, тя трябваше да го „отглежда“ внимателно, да го подготвя за момента, в който ще поиска желания пост.
— Много ми е приятно да те видя, скъпа — посрещна я с усмивка Робърт, скочи на крака и внимателно затвори вратата зад гърба й.
Хелън по навик се настани на облегалката на креслото срещу писалището и кръстоса крака. Полата й се вдигна високо над коленете, очите й доволно се спряха върху снимката на жена му — както обикновено, обърната по очи върху плота.
— Какво ще кажеш за чаша кафе? — попита Робърт, след като седна на мястото си и отправи хипнотизиран взор към бедрата й.
— Току-що разговарях с Гъртруд Уилсън от „Нешънъл Хелт“, за която несъмнено си чувал — започна тя.
— Естествено — кимна Робърт. — Тя е старши вицепрезидент.
— И моя близка приятелка, която е убеден почитател на „Уилоу и Хийт“ — добави Хелън.
— Аха…
— От нея научих две интересни новини. Първата е, че главната им болница в града е силно конкурентноспособна на останалите болнични заведения по отношение на вътрешно-болничните зарази, или, както те ги наричат — нозокомиалните инфекции…
— Аха — отново промърмори Робърт.
— „Нешънъл Хелт“ е изпълнила всички предписания на Съвета по здравеопазването и Смесената акредитационна комисия.
Робърт тръсна глава, сякаш най-сетне се беше събудил. Едва сега думите на Хелън започнаха да проникват в умореното му съзнание.
— Момент — промърмори той и отмести поглед, за да събере мислите си. — Това съвсем не ми звучи като добра новина. А доколкото си спомням, ти си казала на секретарката ми, че носиш добри новини…
— Изслушай ме и ще разбереш за какво става въпрос — леко се усмихна Хелън. — Въпреки добрите им постижения в областта на нозокомиалните инфекции, в момента изпитват известни трудности, при това в най-голямата си нюйоркска болница. И са много чувствителни по отношение на тяхното разгласяване. Става въпрос за три конкретни инцидента. Първият е свързан със стафилококова зараза в спешното отделение, която вече е под контрол. Открили са няколко медицински сестри-бацилоносители и ги лекуват с антибиотици. Звучи доста страшничко…
— Другите им проблеми? — вдигна глава Робърт, опитвайки се да не гледа към краката й.
— Наличието на бактерии в помещенията за приготвяне на храна — докладва Хелън. — В резултат много пациенти са получи хранителни отравяния, някои от тях са починали. И накрая — епидемия от хепатит, която също е отнела няколко живота…
— И всичко това влиза в графата на добрите постижения? — изгледа я с недоумение Робърт.
— Да, когато го сравним с положението в другите болници — кимна младата жена. — Затова ти казах, че ми звучи доста страшничко. Главното е друго: „Нешънъл Хелт“ са особено чувствителни по въпроса за нозокомиалните инфекции. И Гъртруд ме увери, че за нищо на света не биха одобрили рекламна кампания, която по един или друг начин засяга този проблем…
— Е, това вече наистина е добра новина! — възкликна Робърт. — Съобщи ли я на Терез Хейгън?