— Зависи кога ще се върне — изръмжа Джак. — Сега ще изляза за малко и не съм сигурен дали Бингъм няма да чуе за мен, преди да успеем да се открием…
Обърна се и напусна кабинета без да забелязва озадаченото изражение на госпожа Санфорд. Отби се в своята стаичка колкото да грабне якето си, после слезе в моргата и отключи веригата на колелото. Реши, че е крайно време да отскочи до „Манхатън Дженерал“, въпреки изричната забрана на Бингъм. От два дни насам подозираше, че там става нещо необичайно, но днес вече беше абсолютно сигурен в това.
Пътуването мина без премеждия и скоро се озова пред болницата. Върза колелото за познатия уличен знак и се насочи към входа. Днес имаше приемен ден и фоайето беше пълно с народ. Най-много хора се бяха струпали пред гишето на информацията.
Проби си път сред навалицата и изкачи стълбището до втория етаж. Влезе в приемната на лабораторията и се нареди на опашката, която чакаше пред рецепцията. Този път успя да преодолее импулсивното си желание да влезе направо и реши да поиска среща с началника на лабораторията.
Мартин Шевю го остави да чака почти половин час, а той използва това време, за да се успокои. Призна пред себе си, че през последните четири-пет години се държи с хората меко казано нетактично, а когато е във възбудено състояние като днешното, направо е груб…
Няколко минути след това откровение се появи и една лаборантка, която му съобщи, че доктор Шевю го очаква.
— Благодаря, че ме приехте веднага — каза Джак в момента, в който затвори вратата след себе си. Въпреки всичко беше безсилен да прогони сарказма от гласа си.
— Много съм зает — сухо отвърна доктор Шевю, без да си прави труда да става.
— Това мога да си го представя — кимна Джак. — Особено ако взема под внимание факта, че в тази болница всеки ден се появява по един нов случай на рядко инфекциозно заболяване. Предполагам, че работите извънредно…
— Намирам поведението ви за недопустимо, доктор Степълтън — хладно го изгледа Шевю.
— Аз пък намирам вашето за твърде странно! — остро отвърна Джак. — При първото ми посещение тук бяхте образец на гостоприемството, а при второто — точно обратното!
— За съжаление не разполагам с време за подобни разговори — отсече Мартин Шевю. — Имате ли конкретен повод за това посещение?
— Разбира се, че имам — кимна Джак. — Не съм бил толкова път, за да се порадвам на обидното ви отношение. Исках да чуя професионалното ви мнение относно появата на три изключително редки и изключително опасни инфекциозни заболявания в тази болница, при това по едно и също време! Няма да крия, че вече имам собствено мнение по този въпрос, но бих искал да чуя и вашето, в качеството ви на завеждащ клиничната лаборатория…
— Защо казвате три заболявания?
— Защото току-що ме осведомиха, че снощи вашият пациент Лагенторп е починал от планинска треска!
— Не ви вярвам! — зяпна насреща му Шевю.
Джак го изгледа, опитвайки се да разбере дали играе, или наистина не знае нищо.
— Позволете да ви задам един въпрос — рече той. — Защо бих си правил труда да искам среща с вас, ако разполагам с невярна информация? Нима ме вземате за някакъв провокатор?
Мартин Шевю мълчаливо вдигна слушалката и набра пейджъра на доктор Мери Цимърман.
— Викате подкрепления, а? — изгледа го Джак. — Защо се страхувате да говорим на четири очи?
— Не съм убеден, че сте в състояние да водите нормален разговор — хладно отвърна Шевю.
— Позната тактика — кимна Джак. — Най-добрата защита е нападението. Но работата е там, че никаква тактика не може да промени фактите. Рикетцията е изключително опасна за вашите лаборанти и се налага да вземете незабавни мерки. Човекът, който е обработвал пробите на Лагенторп трябва да бъде поставен под наблюдение, при това веднага!
Мартин натисна бутона за вътрешна връзка и повика старши лаборанта Ричард Овърстрийт.
— Искам да обсъдим и още един проблем — продължи Джак.
— При първото ми посещение споменахте, че работите трудно, тъй като бюджетът на лабораторията е бил сериозно орязан от „АмериКеър“. До каква степен сте затруднен от този факт?
— Какво намеквате? — наежи се завеждащият.
— В момента нищо. Просто ви зададох един въпрос…
Телефонът иззвъня и Мартин вдигна слушалката. Насреща беше доктор Цимърман, която беше помолена да се отбие в лабораторията по спешен въпрос.
— Проблемът е там, че аз лично преценявам шансовете за поява на три заразни болести по едно и също време, в една и съща болница, за близки до нулата — рече с въздишка Джак. — Вие имате ли някакво обяснение?