— Честно казано, не зная какво да мисля — сви рамене Джак.
— Но у твоите началници със сигурност се забелязва защитно поведение, нали? Доктор Шевю винаги ли е толкова зъл?
— Не — поклати глава Ричард. — Поне с мен се е държал като джентълмен…
— Значи причината е в мен — въздъхна Джак и се изправи.
— Не очаквам, че след днешната среща в отношенията между нас ще настъпи обрат. Но какво да се прави, такъв е животът… А сега трябва да бягам. Дано се оправи Нанси…
— Дано — въздъхна Ричард.
Джак излезе от лабораторията и колебливо забави крачка. Чудеше се дали да отскочи до спешното отделение и да хвърли едно око на новите пациенти, или да се отбие в снабдяването. В крайна сметка избра спешното отделение, тъй като дори Цимърман и Шевю бяха хукнали натам. Прецени, че едва ли ще се стигне до нов сблъсък с тях, тъй като спешното отделение на „Дженерал“ беше най-голямото в града и вътре беше истинска лудница.
Още при пристигането си долови признаци на паника. Чарлс Кели беше събрал група служители около себе си и им раздаваше нервни заповеди. Откъм входа за линейки се появи Клинт Ейбълард, който се затича по централния коридор без да обръща внимание на никого.
Джак пристъпи към приемното гише, представи се на дежурната сестра и попита дали суматохата наоколо не се дължи на тримата заболели болнични служители.
— Точно на тях се дължи — кимна момичето. — В момента търсят начин да ги изолират…
— Поставиха ли им диагноза?
— Току-що чух, че подозират планинска треска — отвърна сестрата.
— Лошо — поклати глава Джак.
— И още как — въздъхна момичето. — Една от заболелите е сестра като мен…
С крайчеца на окото си Джак зърна приближаването на Кели и побърза да се отдалечи. Президентът на болницата се облегна на гишето и поиска телефонния апарат.
Джак незабелязано се измъкна навън. Избягнал като по чудо поредната конфронтация с Чарлс Кели, той се отказа от идеята да посети отдел „Снабдяване“ и реши да се прибере в службата. Не беше постигнал нищо, но поне си тръгваше по собствено желание…
— Охо! Къде беше? — посрещна го с въпрос Чет.
— Отскочих до „Дженерал“ — призна Джак и се зае да разчиства бюрото си.
— Явно си се държал прилично, тъй като все още никой от управата не е звънял за теб! — ухили се приятелят му.
— Бях добро момче — похвали се Джак, после се поправи: — Е, почти добро момче… Там буквално са се побъркали, защото са на прага на епидемията. Не знам дали ще ми повярваш, но този път ги заплашва планинска треска!
— Не може да бъде! — стреснато го погледна Чет.
— И аз мислех така — кимна Джак, после му разказа за срещата си с началника на лабораторията.
— Предполагам, че този път се е вслушал в думите ти — подхвърли Чет.
— Беше едва на фазата на справедливото възмущение, когато му съобщиха за нови три случая и той напълно забрави за мен — уточни Джак.
— Учудвам се, че не са те изхвърлили — промърмори Чет. — И два пъти повече се учудвам какво те кара да се вреш между шамарите…
— Има нещо гнило в Дания, сигурен съм — усмихна се Джак. — Но стига сме говорили за моите проблеми. Я кажи какво става с твоя случай…
— Доскоро бях убеден, че огнестрелните рани са любимите ми случаи — горчиво се усмихна Чет. — Но този предизвика истинска буря. Пет куршума, всичките изстреляни в гърба!
— Значи полицията ще си има главоболия — заключи Джак.
— Аз също — кимна Чет. — Между другото, преди малко се обади Колийн… Иска да отскочим до тяхното студио довечера след работа. Сега се дръж да не паднеш: двете с Терез много държат да чуят мнението ни относно някакви реклами! Нещо да кажеш?
— Ти върви — отвърна Джак. — А аз трябва да напиша един куп заключения. Толкова съм закъснял, че вече започвам да се плаша!
— Но те искат да отидем и двамата — възрази Чет. — Колийн специално го подчерта. Много държат на твоето присъствие, тъй като именно ти си им дал основната идея… Хайде, ела! Ще се позабавляваме… Сигурно ще ни покажат цял куп скечове на телевизионни реклами!
— Това ли е представата ти за забавление? — начумерено го изгледа Джак.
— Добре де, имам и друг мотив — предаде се Чет. — Харесва ми да съм в компанията на Колийн. Но те искат и двама ни, затова трябва да ми помогнеш…
— Добре — кимна Джак. — Но проклет да съм, ако разбирам защо съм ти притрябвал чак толкова…
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък 22 март 1996 г. 9:00 часа
Джак настоя да работи до късно, а Чет му донесе китайска храна. Но веднъж започнал, спиране нямаше. Около осем и половина звънна Колийн, разтревожена от закъснението. Наложи се Чет да го смушка в ребрата, за да го принуди да вдигне глава от микроскопа и да остави писалката.