— Какво значи неестествено? — вдигна вежди Терез.
— Точно това, което чуваш. И след като не е естествено, значи е умишлено. Някой умишлено разпространява заразата.
— Вярно ли е това? — слисано попита Терез, обръщайки се към Джак.
— Мина ми през главата — неохотно кимна той. — Просто защото нямам научно обяснение за развитието на нещата в тази болница…
— Но това е абсурд! Кой би могъл да прави подобни неща?
— Някой луд — промърмори Колийн.
— Съмнявам се — поклати глава Джак. — Нещата се развиват твърде професионално. Освен това обработката на тези микроби е изключително опасна. Една от последните жертви е болнична лаборантка…
— Може би някой от вътрешните хора е превъртял — подхвърли Чет. — Някой, който има достатъчно професионални умения и е достатъчно луд…
— Това ми се струва по-вероятно — кимна Джак. — Завеждащият лабораторията например е недоволен от управата, сам ми призна това… Принудили са го да съкрати двадесет процента от хората си.
— Господи! — зяпна Колийн. — Нима допускаш, че може да е той?
— Фактически не — поклати глава Джак. — Твърде много неща биха го издали. По принцип завеждащият лабораторията ще бъде първият, когото биха заподозрели… В момента иска да се защити, но това съвсем не означава, че е глупак. Според мен ако заразата се разпространява умишлено, причините за това трябва да се търсят в много по-широки мащаби…
— Какви например? — внимателно го погледна Терез. — Струва ми се, че навлизаме в дълбоки води…
— Може би — кимна Джак. — Но не трябва да забравяме, че „АмериКеър“ е безспорен лидер в този бранш. Случайно съм запознат с тяхната философия и мога да ви уверя, че тези хора не се спират пред нищо…
— Намекваш, че биха могли да разпространяват зарази в собствената си болница? — погледна го с недоверие Терез. — Това ми се струва пълна лудост!
— Разсъждавам на глас, нищо повече — поклати глава Джак.
— Нека допуснем, че става въпрос за умишлена зараза, след което да потърсим общото при всички начални инциденти… Първият случай е диабетик на име Нодълман. Вторият — Сюзън Хард, която има хронично заболяване на гръбначния стълб. И накрая Лагенторп, който страда от хронична астма…
— Виждам накъде биеш — промърмори Чет. — Всички начални случаи са здравно осигурени пациенти с тежки хронични заболявания, чието лечение изисква много време и много пари… Компанията би желала да се освободи от големите разходи по тях…
— Хайде стига! — извика Терез. — Това звучи отвратително! Нищо чудно, че няма доктор, който да е свестен бизнесмен! „АмериКеър“ никога не би рискувала имидж и репутация, само за да се освободи от няколко проблемни пациенти! От практическа гледна точка това просто няма смисъл, разбирате ли?
— Сигурно си права — въздъхна Джак. — Ако зад всичко това действително стои „АмериКеър“, те положително щяха да го свършат далеч по-експедитивно. Лично аз съм дълбоко обезпокоен от безспорното присъствие на бацилоносители. А това означава, че ако наистина става въпрос за умишлена зараза, човекът зад нея иска не отстраняването на определени пациенти, а истинска епидемия с непредвидими мащаби!
— Това ми звучи още по-налудничаво! — отсече Терез.
— Съгласен съм — кимна Джак. — Но неволно ни връща към идеята за участието на психопат…
— Добре, да допуснем, че всичко това е работа на психопат — обади се Колийн. — Защо тогава все още не е избухнала епидемия?
— По няколко причини — отвърна Джак. — Първо, и трите начални случая бяха диагностицирани сравнително бързо. Второ, управата на „Дженерал“ прие нещата сериозно и взема спешни мерки за локализиране и елиминиране на заразата. Трето, вирусите или микроорганизмите, причиняващи съответните заболявания, са подбрани зле както по отношение на мястото за евентуалната епидемия, така и на метеорологичния сезон. Един трезвомислещ човек едва ли би допуснал, че може да предизвика епидемия в Ню Йорк, при това през март…
— Би ли обяснил мисълта си по-подробно? — помоли го Колийн.
— Чумата, туларемията и планинската треска действително могат да се пренасят от аеробни агенти, тоест — по въздушен път. Основен техен преносител обаче е артроподният вектор, или, казано с други думи — няколко различни вида паякообразни и доста специфични микроорганизми, които не се срещат по това време на годината, още по-малко пък в болнично заведение.
Терез се извърна към Чет и рязко попита:
— А ти какво мислиш за всичко това?
— Аз ли? — смутено се усмихна младият патолог. — Честно казано, не зная какво да мисля…