— Също като останалите индексни случаи — кимна Джак.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички начални случаи на инфекциозни заболявания са страдали от по нещо хронично…
— Куп хора, които постъпват в болница, страдат от хронични заболявания — отвърна Лори. — Това е общо правило и не ми говори нищо…
— Аз ще ти кажа какво се върти из болния му мозък — обади се Чет, който незабелязано се беше изправил на вратата. — Джак е обладан от манията, че става въпрос за конспирация от огромен мащаб, в основата на която е „АмериКеър“!
— Вярно ли е това? — вдигна глава Лори.
— Иска ми се да не е така, но фактите ме гледат право в лицето — сви рамене Джак.
— Какво имаш предвид под „конспирация“?
— Има предвид, че тези рядко срещани заболявания се разпространяват умишлено — отвърна вместо него Чет, после с няколко думи разясни теорията му: или някой в „АмериКеър“ е решил да увеличи цената на акциите на корпорацията, или става въпрос за действията на луд терорист…
Джак само сви рамене под въпросителния поглед на Лори.
— Цял куп въпроси чакат отговор — промърмори неопределено той.
— В началото на всяка епидемия нещата стоят именно по този начин — поклати глава тя. — Според мен малко прекаляваш. Надявам се, че не си споделил идеите си с ръководството на „Дженерал“…
— Напротив, вече го сторих — въздъхна Джак. — Директно попитах началника на тамошната лаборатория дали е замесен… Малко преди това беше споделил с мен недоволството си от орязването на бюджета… Но той веднага уведоми отговорничката по санитарния контрол. Предполагам, че са споделили всичко и с управата…
— Ясно, братко! — засмя се Лори. — Сега вече разбирам защо са те обявили за персона нон грата!
— Но не можеш да отречеш, че в тази болница станаха цял куп необясними вътрешни инфекции, нали? — защити се Джак.
— Изобщо не съм сигурна в това — поклати глава Лори. — Пациентите, които развиват туларемия и планинска треска, го правят в рамките на четиридесет и осем часа след постъпването си в болницата. А това означава, че не могат да бъдат третирани като случаи на вътрешноболнична зараза…
— Технически погледнато това е така, но…
— Освен това заболяванията, за които става въпрос, вече са били наблюдавани в Ню Йорк — продължи безмилостно Лори. — Тези дни си направих труда да поразровя архивите. През осемдесет и седма в града е имало доста сериозна епидемия от планинска треска.
— Благодаря ти, Лори — обади се Чет. — От доста време насам се опитвам да му внуша това, което току-що каза… Дори Калвин си направи този труд, но…
— Хубаво де, но какво ще кажеш за инфекциозните заболявания в отдел „Централизирано снабдяване“? — не се предаде Джак. — Ами за скоростта, с която се разпространи планинската треска? В събота ти самата ми зададе този въпрос!
— Естествено, че ще го задам — тръсна глава Лори. — Подобни въпроси се задават при всяко подозрение за епидемия!
— Съжалявам, но продължавам да мисля, че става нещо необичайно — въздъхна Джак. — През цялото време се опасявах, че ще бъдем изправени пред епидемия. Може би тези случаи на вирусен менингит са началото й… Ако се окажат изолирани като предишните, аз, като всеки човек, ще изпитам огромно облекчение… Но това само ще усили подозренията ми. Защото и двамата не може да не се съгласите, че в рязкото избухване и затихване на поредица от случаи на острозаразни болести има нещо много странно, нали?
— Сега е сезонът на менингококите — възрази Лори. — Не виждам нищо чак толкова необичайно…
— Права е — обади се Чет. — Аз самият съм на мнение, че си търсиш белята. Приличаш ми на куче, което е захапало кокала и отказва да го пусне. Успокой се, иначе рискуваш да бъдеш уволнен! Обещай, че няма пак да хукнеш към „Дженерал“, моля те!
— Не мога — въздъхна Джак. — Особено при новата епидемия, която се очертава… За разлика от предишните, тя се пренася не от гризачи, а по въздуха. А това означава промяна на правилата, поне според мен.
— Момент — спря го с вдигната глава Лори. — Нима вече забрави предупреждението на онези бандити?
— Какво? — изгледа я недоумяващо Чет. — Какви бандити?
— Джак е имал гости — отвърна Лори. — Очарователни членове на някаква банда, която очевидно се занимава с изнудване…
— Няма ли кой да ми обясни какво става? — стъписано огледа лицата им Чет.
Лори въздъхна и му разказа за побоя.
— И въпреки това, ти възнамеряваш да ходиш там?! — обърна се към Джак приятелят му.