— Искаш ли аз да се обадя? — забеляза колебанието му Чет.
— Не — поклати глава той. — Щом съм тук, ще се обадя…
— Слава Богу, че те хванах! — звънна в слушалката гласът на Терез. — Изпитвах ужас при мисълта, че може да те изпусна!
— Какво се е случило, за Бога? — попита разтревожено Джак. По гласа й личеше, че е дълбоко развълнувана.
— Катастрофа! — кратко отвърна тя. — Трябва веднага да те видя! Мога ли да отскоча до теб?
— Но какво е станало?
— Не мога да ти кажа по телефона — отвърна Терез. — Трябва да те видя лично, иначе ще се изложа на твърде голям риск!
— И при нас положението е доста напрегнато — промърмори Джак. — Тъкмо излизах…
— Моля те! — настоя Терез. — Важно е!
Джак си спомни за помощта, която му предложи тази жена в петък. Безкористно, без никакво колебание.
— Добре — рече. — Но предпочитам да се срещнем навън.
— Накъде беше тръгнал? — попита тя. — Към центъра, или…
— Няма значение — отвърна Джак.
— Тогава да се видим там, където пихме кафе в неделя…
— Окей.
— Прекрасно, ще те чакам — приключи разговора Терез.
Джак бавно остави слушалката и хвърли поглед към приятеля си.
— Чу ли?
— Да не съм глух — отвърна Чет. — Какво е станало?
— Нямам никаква представа.
Верен на думата си, Джак побърза да излезе. Пред входа на Центъра чакаше свободно такси. Скочи вътре и каза на шофьора да кара към Първо авеню. Трафикът беше доста оживен, но за щастие без задръствания.
Кафенето беше препълнено. Терез го чакаше на малка масичка в дъното. Облечена в едно от отлично скроените си костюмчета, тя изглеждаше мрачна и ядосана.
Приведе се напред и без всякакво въведение прошепна:
— Няма да повярваш на това, което ще ти кажа!
— Нима не ти одобриха презентацията? — попита Джак. Това беше единственото нещо, което му дойде на ум.
— Отложих я — махна с ръка Терез.
— Защо?
— Защото ми дойде разумната идея да организирам работна закуска с една своя позната от „Нешънъл Хелт“… Тя е вицепрезидент по маркетинга, бяхме съученички в колежа „Смит“. Бях решила да използвам връзките й, за да получа предварителна подкрепа на своята кампания. Тя обаче ми отряза квитанцията. Категорично заяви, че подобна кампания е напълно обречена!
— Но защо? — повтори Джак. Продължаваше да е против рекламата в областта на здравеопазването, но попаденията на Терез наистина бяха най-доброто, което беше виждал.
— Защото в „Нешънъл Хелт“ умират от страх само при споменаването на вътрешноболнични инфекции! — гневно отвърна Терез, после отново се приведе напред и прошепна: — Явно си имат проблеми в това отношение…
— Какви проблеми?
— Не такива, каквито има „Манхатън Дженерал“, но очевидно доста сериозни. При тях също има смъртни случаи. Но тук става въпрос за друго — хората от финансовия отдел на моята фирма отдавна са знаели за тези проблеми, но не ми казаха нищо. Говоря за Хелън Робинсън и шефът й, Робърт Паркър…
— Но това е непродуктивно — учудено вдигна вежди Джак. — Мислех, че хората в корпоративния бизнес винаги работят в синхрон…
— Непродуктивно ли? — извика Терез. Високият й глас привлече погледите на хората от околните маси. Тя замълча за момент, овладя се и вече по-тихо добави: — Не бих използвала точно този термин. Много ми се иска да използвам един друг, от който дори моряк би се изчервил! Но тук не става въпрос за различни мнения. Става въпрос за умишлено дискредитиране!
— Съжалявам да го чуя — въздъхна Джак. — Виждам, че си много разстроена…
— Разстроена е меко казано. Ако до два дни не предложа алтернативно решение, това ще означава край на мечтите ми за президентското кресло!
— Два дни? — сбърчи вежди Джак. — Съдейки по това, което ми показа в лабораторията, май ще ти трябва доста повече време!
— Точно по тази причина имам нужда от теб. Разчитам на някое ново хрумване, на нещо, около което мога да изградя рекламна кампания. Отчаяна съм, Джак, моля те за помощ!
Той отклони поглед от нейния и се опита да мисли. По ирония на съдбата го караха да си напъва мозъка в областта на медицинската реклама — област, която ненавиждаше. В същото време искрено желаеше да помогне на Терез.
— Мисля, че рекламата в тази област е чиста загуба на време, защото малко или повече тя опира до свръхестественото — промърмори той. — А елиминираме ли качеството на услугите, между различните рекламодатели почти не остава разлика. Няма значение дали става въпрос за „АмериКеър“, „Нешънъл Хелт“ или някой друг конгломерат…
— В момента това изобщо не ме тревожи — тръсна глава Терез. — Дай ми нещо, което мога да използвам!